При мен дойдоха една стара дама и синът ѝ. Историята им ме прикова. Тя не разбираше какво се случва, но усещаше, че нещо не е наред.
Всичко ѝ беше обяснено в старческия дом. Баба беше много добра с всички, “божа крава”. Заради това всички служители се сприятелиха с нея.
Но тя отчаяно вярваше, че синът ѝ скоро ще я прибере. Синът посещавал майка си понякога, после започнал да идва по-рядко, а по-късно съвсем спрял да идва. Баба ми наскоро отпразнува 70-ия си рожден ден.
Ако семейството ѝ я обичаше, тя щеше да живее с тях още 10 години, но на места като старчески домове хората често прегарят. Една година в тази институция се равнява на 2 години обикновен живот. Често я виждам да стои до прозореца, да гледа с надежда навън и да чака сина си.
Но, за съжаление, всички в нашата институция вече знаят, че Син няма да дойде за майка си. Веднъж баба ми спомена, че имала още един син. Но после ми призна, че не е чувала за него от малко повече от 15 години. Нямаше представа къде може да е синът ѝ.
Направихме ѝ изненада: украсихме трапезарията, купихме торта и сложихме свещички. Баба си пожела нещо и се разплака. Мисля, че не е трудно да се досетим за какво си е мечтала.
В края на деня баба ми поиска да говори с мен. Каза ми, че снаха ѝ не иска да живее в един апартамент с нея. Затова се опитала да се отърве от нея по всякакъв начин. Планът на снаха ѝ проработил и синът ѝ се отчуждил от майка си.
Но баба ми не обвиняваше никого, тя осъзнаваше, че има причина, за която трябва да обвинява само себе си.
След този разговор излязох от офиса, чувствайки се много разстроена, но какво можех да направя? Излязох и се канех да се кача в колата си, но забелязах един млад мъж, който стоеше отвън с букет цветя.
Приближих се до него и разбрах, че той е най-малкият син на баба ми. Искал е да изненада майка си този ден, но полетът му е закъснял и е трябвало да я посети толкова късно. Синът взел майка си от старческия дом още същия ден.
Дори не можете да си представите колко щастлива бях да видя баба си щастлива, в прегръдките на любящия си син. Вкъщи ще разберат къде е бил синът ѝ и ние можем само да се радваме за тях.
