Надежда Петровна е била необикновена баба. Тя не седеше с внуците си и не плетеше дрехи за тях, а ставаше в 7 часа сутринта и излизаше навън да пуши. 82-годишна. Преди това баба също слушала рок, като го включвала на пълна сила. Съседите обаче вече не се оплакваха: бяха свикнали с това.
Тази сутрин през уикенда старата жена отново станала и пуснала силна музика, като събудила всички съседи. Една от съседките не издържала: “Надежда Петровна, оставете ме да спя поне в неделя!” “Мария Ивановна, добро утро и на вас!”
“Ще се успокоите ли някога?” – ядосала се жената. Живееше в двуетажна къща с един вход. Да си пусне музика, да си направи кафе и да пуши беше любимият ѝ начин да започне деня. Жената живееше сама от дълго време.
Съпругът и синът ѝ бяха починали, затова тя се опитваше да изживее всеки ден с малко щастие. Старицата никога не разбираше скучните хора като Мария Ивановна. Тя предпочиташе повече да се радва на живота, да живее и да се забавлява, отколкото да си губи времето за нещо друго. Съседите ѝ бяха добри.
Никога не се сърдеха на Надежда и не се караха, защото не биваше да е така. Дори съчувстваха на жената и разбираха самотата ѝ. Всяка сутрин тя се разхождала в парка. Понякога краката я боляха или времето беше лошо, но тя все пак отиваше на любимото си място.
Днес обаче пейката, на която винаги сядаше, беше заета от едно момиче. – Тук винаги сядам! – каза тя на непознатия с количката. – О, извинете, тръгвам си. – Момичето се размърда, отмести чантата си и понечи да стане, когато старицата я спря.
– Чакай, нека те погледна. – Тя извади очилата си и видя синините по лицето си. – Откъде ги имаш? – каза изненаданата старица.
Момичето се пречупи и започна да плаче: – Мъжът ми загуби работата си и започна да пие много. Когато се прибере вкъщи, ме бие. Не издържах и избягах от къщи, а сега не знам какво да правя и къде да отида”, казва тя, плачейки. Възрастната жена поканила нея и детето в дома си и им дала чай.
След това й казала, че може да остане при нея. “Пенсията ми не е лоша, имам стая и двете ще се забавляваме повече. Така че остани тук, ще се радвам.
Баба Надежда никога преди не беше мечтала да има внуци, но сега щеше да може да се грижи за бебето. На следващата сутрин тя не стана в 7 часа сутринта, както правеше винаги, и не направи кафе.
В 7:30 ч. съседката ми Мария се изплаши и помисли за най-лошото. Тя бързо започнала да разпитва всички дали някой не е виждал необичайната старица. Уредникът казал, че не. Старата дама се разтревожила и решила да отиде да види какво става.
Изведнъж прозорецът на първия етаж се отворил: “Можете ли да млъкнете? Детето ми спи, не ме безпокойте!” – каза Надежда Петровна.
След това бабата се променила, благодарила на Бога за този дар на съдбата и обещала да спре да пуши. Такъв е животът: всичко може да се промени по всяко време, най-важното е да вярваме в най-доброто и всичко ще се сбъдне.
