Неотдавна в семейството ми възникна конфликт. Аз съм на шестдесет години. Така се случи, че личният ми живот не се получи.
Имах дългогодишна връзка с един мъж, която продължи почти петнадесет години, но после се разделихме, когато разбрахме, че чувствата ни са охладнели. Не сме имали деца заедно, защото той беше безплоден. Но осиновихме едно момиче от сиропиталище.
Още щом видяхме София веднъж, момичето потъна в сърцата ни. Веднага разбрахме, че тя е наша. Опитах се да осигуря на момичето по-добро детство и всички възможности за развитие. Съдбата на сестра ми беше съвсем различна. Тамара е с пет години по-млада от мен.
Омъжила се е на осемнайсет години и има три деца от съпруга си. Тя се отнася към децата си доста безотговорно, като предпочита да харчи пари за собствените си удоволствия, да си купува скъпи дрехи и да излиза с приятелите си.
Тя не мисли за бъдещето на децата си. Но по някаква причина Тамара винаги е била обичана повече в нашето семейство. Наскоро празнувахме рождения ми ден.
Шестдесет години. Събраха се много приятели и роднини, а аз сложих богата трапеза. По време на пиршеството Тамара прекали с алкохола и езикът ѝ се развърза.
Тя попита на висок глас пред всички: “Кога ще препишеш къщата на децата ми? Бях много изненадан. – “Вашите деца? Но аз имам наследница.
И неочаквано родителите на Тамара я подкрепиха. Започнаха да ми доказват, че децата на Тамара са ми по-близки и че не бива да напускам дома си без дете.
Между другото, имам тристаен апартамент и съм го спестил със собствен труд. И изобщо, подобни разговори са най-добри, когато съм жив и здрав. За всеки случай направих завещание, в което оставих всичко на дъщеря си.
