Работя от 5 години в голяма финансова компания. Във фирмата работят около 200 души, нашият директор е много корав човек. Компанията има цял списък от правила и разпоредби. Дай Боже, започва “изтичането на мозъци”.
Не ходим много често в кабинета на шефа, гледаме да не му хващаме окото. Ако имаше възможност бих си сменил работата, но все пак е въпрос на търсене на друга.
И по някакъв начин шефът извика при себе си нашата колежка Светлана (самотна майка), тя излезе разплакана и с треперещи ръце, буквално трепереше. Когато колегите й я успокоили, тя разказала за какво става въпрос.
Света имаше проблем преди година, синът й се разболя. Тя го лекуваше една година в най-добрата клиника в страната. Лечението не помага, трябва да отидете в Германия, добре, съответно, имате нужда от пари. Започнала да търси купувачи за апартамента си. И тогава шефът й се обажда и в офиса й дава платен чек за лечение в Германия и ваканция с отворена дата.
Шефът, когото всички смятахме за безсърдечен, й даде огромна сума пари! От вашия джоб! Е, разбирам, че това се случва, добре, ако е специалист на високо ниво. И тук, за да помогне на един обикновен служител по този начин. След това всички започнахме да го уважаваме.
Не можете да повярвате, прав сте, но всичко се случи точно така, шефът не взе никакви касови бележки или никакви документи от Света. Светлана и синът й вече са в Германия. Чакаме я цял екип.
Здраве на сина й!
