Онзи ден се напи като последно прасе. Беше скучно, но той буквално се насили да вземе още една бутилка със себе си. Вървеше на зигзаг, светът се размиваше и въртеше. Те бяха болни не само физически, но и психически. Входът, където е живял последните десет години от живота си, той намери с мъка. Всички входове на къщата изглеждаха еднакви.
Влезе в апартамента, събу си обувките. В стаята, свита на кълбо, спеше жена му. Той я погледна с отвращение. Детските неща бяха навсякъде в спалнята, което се превърна в още едно неприятно напомняне за семейния живот.
Дъщерята спеше в креватчето си. Едно детско, сладко лице би предизвикало емоция у всеки, но мъжът направи гримаса. В кухнята той случайно хвана един стол и той падна на пода с трясък. Маргарита се събуди от този звук. Човекът върна ли се? Напоследък често изчезваше някъде, жената се притесняваше за него. Заслужаваше си да се доближа до кухнята, когато силна миризма на дим удари носа ми. Момичето неволно направи гримаса.
И тя също чу разговора: – Маринка, само теб обичам. Скоро ще дойда при вас! Сърцето на момичето не издържа.
Тя отдавна подозираше, че съпругът й й изневерява, но не искаше да повярва. И тук ужасните страхове се потвърдиха. Преди да си тръгне, той каза много неприятни неща и я разплака. “Ти си чудовище, не ми трябваш!” Никога не съм те обичал, не ми трябва дете от теб!
Писна ми от непрекъснати крясъци и памперси. Съжалявам, че загубих толкова много време за теб. Момичето плачеше. Когато той си тръгна и затръшна силно вратата, в пристъп на отчаяние тя взе решение: „Определено ще бъда щастлива, определено ще намеря човек, който истински ще обича мен и дъщеря ми“.
