– И не се притеснявам. Наистина е добре, че имаме още една жена в нашата фирма, защото бях започнал да си мисля, че няма повече жени като моята Марина!” Ростислав каза нежно и целуна любимата си….
Марина се прибра късно. Съпругът ѝ не я изчакал и заспал. На сутринта той попитал за срещата, а съпругата му отговорила: “Мисля, че си намерих най-добра приятелка!” “Ти каза, че женско приятелство не съществува”, спомни си той думите ѝ.
Оттогава Марина прекарва все повече от свободното си време извън дома: кино, представления, кафенета, пътувания до интересни места и дори клубове – животът ѝ се разширява. Доскоро Марина обичаше спокойствието и уединението и се вдъхновяваше от нова книга, рисуване или печене на тортите си шедьоври, които Ростислав обожаваше. Още преди да се омъжи, тя не обичаше шумните партита. Винаги е отказвала на предложенията на съучениците си да се “забавляват” в наргиле бар или в мегахитови клубове.
Предпочиташе да си почива вкъщи, без да се отказва от лаптопа си, на който безкрайно търсеше нещо. А сега сякаш Марина беше заменена. Тя стана изключително енергична, наистина весела, жизнерадостна, но някак охладня към семейния уют. Прекарваше все по-малко време със съпруга си и все по-малко време за хобитата си.
Отначало Ростислав не показваше недоволството си. Той мълчаливо се надяваше, че тази промяна ще бъде краткотрайна, че Марина ще се умори от прекалено активния си живот и всичко ще бъде както преди… Ситуацията обаче само се изостряше. След като съпругата му се прибра пияна в три сутринта, Ростислав не си замълча. Марина се ядосала и казала: “Аз съм жена, а не чистачка или миячка на чинии! И имам право да почивам извън дома ни! А ти просто си свикнал да ти перат и да ти готвят вкусни ястия! Ростислав се опита да успокои съпругата си и да ѝ обясни, че тя му липсва, че просто му липсва.
В края на краищата подобно поведение не е ласкателно за една омъжена жена.”Новата ти приятелка съвсем те е разглезила!” – изкрещя Ростислав, – “Откъде се е взела? Марина обаче продължаваше да пренебрегва мнението на съпруга си. Проблемите между двойката не спират.
Един ден съпругата му казва, че неин приятел ще им дойде на гости. Ростислав не се зарадва на тази новина, но не можеше и да ѝ забрани да дойде на гости. На вратата се позвъни. “Уау, каква точна приятелка си намерила!” – саркастично каза Ростислав.
“По-добре отиди да отвориш вратата, докато аз се облека!” – нареди Марина. Когато Ростислав отвори вратата, той стоеше зашеметен, а лицето му беше бледо. Никога не беше очаквал такъв развой на събитията! Мариана, момичето, което някога бе обичал толкова много, стоеше пред него.
След пет години близки отношения, когато вече бяха планирали сватбата си, Мариана го беше предала с братовчед си. Той се почувства като птица без крила. Какво липсваше на това момиче? Ростислав все още не можеше да отговори на този въпрос и дори не се опита да го направи.
Той срещна Марина и се влюби в нея с цялото си сърце. Не се нуждаеше от никой друг, освен от нея. Надяваше се никога повече да не види Мариана.
И ето я, застанала пред него. Не се беше променила ни най-малко: фини черти, пронизващи сини очи, уверен поглед… “Е, здравей, любов моя” – прошепна Мариана със спокоен, отпуснат глас, сякаш не е имало предателство или раздяла.
През всичките тези осем години се надявах да те видя. Ти смени телефонния си номер, премести се в другия край на страната… Принудих се да забравя любовта ни през цялото това време, да обичам някой друг толкова горещо и искрено.
И не можах… Не можеш да си представиш колко усилия изразходвах, за да бъда сега тук с теб. С болка слушах разказите за живота ти с тази жена… И си представях, че съм на нейно място…
Прости ми, не ме оставяй да изчезна, позволи ми да обичам… – Ростислав слушаше Мариана тихо и спокойно. Имаше чувството, че Мариана стои зад гърба му. В очите ѝ блестяха сълзи, в гърлото ѝ заседна буца…
Човекът се обърна към жена си, притисна лицето ѝ в ръцете си и каза: “Няма да допусна нито една сълза да падне по сладкото ти лице, любов моя.”
А после се обърна към госта си: “Ти не струваш дори малкия пръст на моята Марина, никога не си бил и няма да бъдеш на нейно място! Никога през живота си не съм обичал никого толкова, колкото нея! Сбогом, Мариана.
