Поглеждайки през прозореца, Стас веднага изтича навън. Той обичаше да скача в локвите и затова много бързаше да изпревари слънцето, което можеше да изсуши забавлението му. Пръски пръскаха в различни посоки и момчето беше още по-щастливо от това. Лена наблюдаваше всичко това, надничайки от прозореца на къщата. Колко малко е нужно на децата за щастие.
Тя беше готова на всичко за своя Стасик, само и само да накара момчето да се усмихне… Елена изгони мъжа, който малтретираше нея и двегодишния Стасик, така че отгледа сина си сама. Бившият съпруг беше пияница, който никога преди не беше работил никъде, и Стасик много се страхуваше от него. Така че живееше доста добре – тъщата им пращаше пари от Испания. Първоначално Елена се надяваше, че всичко ще бъде наред и съпругът й скоро ще си намери работа, и го подкрепяше по всякакъв начин, мислейки, че всички тези трудности са временни…
Но скоро тя разбра всичко: приятелите, пиенето, купоните не спираха дори когато имаше добри възможности за работа, а той просто ги пренебрегна, избирайки забавлението.
На пазара Олена продаваше цветя до късна есен, въпреки че майка й й изпращаше пари от в чужбина И така, една неделна сутрин една жена се приближи до тях и сина си на пазара със странен въпрос: – Добро утро, млада госпожице. Свободна ли си тази събота? – Добро утро И защо питаш? познаваме ли се – попита изненадано Олена, защото наистина не можеше да разпознае някой от своите познати. – Не, не. Съжалявам, не се познаваме”, каза с притеснен и тъжен глас жената.
И се чувстваше неудобно пред непознат, че толкова лесно влезе в диалог с нея. Беше очевидно, че ще се разплаче. – Простете, просто не знам на кого и какво да кажа, защото съм безнадежден. – Виждате ли, тази събота синът ми трябва да празнува сватбата си. Но преди 3 дни булката му избяга и се върна при бившия, все едно любовта се е върнала – както тя каза…
И вече се обадихме на всички, всичко е готово за приемане на гости. Синът изобщо не е свой. Какъв срам за цялото село. Не знам как да попитам. Но разберете ме: като майка искам най-доброто за сина си. – Ще бъдеш ли булка на сина ми за няколко дни, поне в деня на сватбата? И тогава веднага се разделяте. Никой нищо няма да разбере, защото още не са видели булката на сина ми. Те се срещнаха не толкова отдавна, преди около 2-2,5 месеца. Ясно беше, че жената много трудно даде тези думи, както и такова решение.
И Лена беше просто шокирана от всичко, което чу и за момент просто замръзна на едно място. Но след като помисли още малко и се съвзе от изненадата си, тя се съгласи. Тя много съжаляваше за тази жена, която имаше смелостта да поиска такова нещо в името на сина си.
И човекът, който беше захвърлен преди сватбения ден, го съжали. – Благодаря ти много, момиче. Ти си толкова мил и състрадателен. Не напразно се обърнах към вас. От 3 дни ходя тук и се грижа за теб, мила моя, и за сина ти, но чак днес реших да дойда. Някак разбрах, че отглеждаш дете сам, защото никой не те среща и не ти се обажда. И очите ти са много добри, въпреки че са пълни с мрак.
Така че да отидем да вземем роклята на булката и нейното момченце, става ли? – каза по-уверено Лариса Николаевна. …
Сватбарите тръгнаха из цялото село. Младоженците гукаха като влюбени гълъбчета, а гостите нямаше как да не се възхищават на булката. Но никой дори не предположи за какво толкова сладко си говорят младите, които междувременно научиха елементарни неща един за друг, като започнем от рождената си дата.
Вероятно домакинът ще ги попита за тяхното познанство и различни предпочитания, така че трябва да сте готови за всякакви подобни въпроси. А срещу младоженците седеше синът на Елена, Стас. Той погледна своята весела и толкова щастлива майка и нейния красив младоженец, който все нещо й разказваше, и се засмя. Сватбата мина по-добре от очакваното.
Всички гости се прибраха. Елена се чувстваше толкова добре тук, сякаш сред близки хора, помагайки да се разчисти масата. – Толкова съм ти благодарен, момичето ми. – и тя нежно прегърна новоспечената си снаха.
– Ти и Стасик си почивате и сутринта ще ви приберем. И ще се разделите, когато поискате… – За какъв развод говориш, мамо? „Току-що имахме сватба“, прекъсна го синът на Лариса Микодаевна Андрий. – Разбира се, че бях против цялата тази инициатива. Но сега съм наистина благодарен. Елена, много бих искал да ни дадеш шанс.
В края на краищата чувствам, че намерих моята сродна душа във вас – моята съпруга и най-добрият син. – Да, вероятно си струва да рискувате. И Стасик се приближи до майка си и мъжа, когото много харесваше, и ги прегърна силно. Така те стояха, тримата. Очите на Лариса Николаевна се насълзиха.
Още вчера тя можеше само да мечтае за такъв човек, а днес нейните молитви и молби се сбъднаха за втори път, когато след 3 месеца младоженците обявиха, че двамата със Стасик очакват още едно момче. жената успя да сдържи сълзите си за втори път, когато 3 месеца по-късно младоженците обявиха, че двамата със Стасик очакват още едно момче. жената успя да сдържи сълзите си за втори път, когато 3 месеца по-късно младоженците обявиха, че двамата със Стасик очакват още едно момче.
