Тя има две деца – син и дъщеря. Съпругът ѝ умира рано и тя се омъжва за друг мъж. Вторият ѝ съпруг имал син, когото тя наричала „Стъпка“. Собствените ѝ деца пораснали, създали собствени семейства и отлетели в различни краища на страната. Няколко години по-късно вторият ѝ съпруг починал и тя останала сама. Доведеният ѝ син също живеел далеч. Един ден най-големият син дошъл при жената и казал:
– „Мамо, продай къщата си и се премести при мен. Жената се съгласила, продала къщата на много добра цена и се преместила в нея, като по този начин утешила внуците си. Една вечер снаха й забелязала, че свекърва й не яде нищо. Тя казала на съпруга си, който попитал майка ѝ.
– „Мамо, болна ли си?“ – „Не, сине, просто съм тъжна. -Какво стана?“ – “Ами, пътувах към теб във влака, заспах, а съседката ми открадна всички пари, които получих за къщата, и избяга. -Всичките? -Всичките! -С какво ще живееш? Жената не издържала, събрала всичките си вещи и отишла в дома на дъщеря си.
А там я посрещнали с всички почести, които заслужавала. Вечерта дъщерята забелязала, че майка ѝ плаче, попитала я какво се е случило, а бабата ѝ разказала същата история – и на следващия ден отново се изнесла. Не ѝ оставало нищо друго, освен да отиде при доведения си син. Той бил по-развълнуван от всички останали деца. И ето че отново се повтори: вечерта бабата седеше тъжна.
-Мамо, какво стана? -Сине, откраднаха всичките ми пари. -Нищо, мамо. Ще се справим. Старицата седеше до прозореца и гледаше към улицата, когато видя табела на огромна красива къща: „Продава се“. Старицата излязла навън, намерила собственика на къщата и го попитала за цената.
Оказало се, че къщата струвала точно толкова, колкото цената, която тя била получила за продажбата на собствената си къща. Тя купила къщата и се преместила в нея със семейството на доведения си син. Когато децата разбрали какво се е случило, те разбрали, че баба им просто ги е изпитвала. Те разбрали, но вече било твърде късно.
