“Вече имам чувството, че бързам да се омъжа – започва разказа си тя, – започвам да завиждам на самотните си приятели. Изпитвам носталгия по предбрачния си живот… Може би това е по навик. Какъв беше той преди брака?
На връщане от работа отивах до магазина, купувах си лакомства и не ми се налагаше да мисля за вечеря. Обядвах в едно кафене близо до работата ми. И сега съпругът ми поиска да сготви.
И има различно меню за всеки ден. Ако ти се иска, почистваш, ако не ти се иска, лежиш на дивана със смартфона си. Сега не принадлежа на себе си…
Трябва да се отчитам пред съпруга си за това, което съм спечелила и похарчила. Купих си блуза и докладвах колко съм похарчила. А преди сватбата? Получавах пари и ги харчех за кино или клубове.
Нямаше финансови инспектори над главата ми… Най-трудното за мен е да ставам в седем сутринта през уикендите. Антон е от провинцията, това е нормално за него.
Искам просто да си легна в леглото. Но не, трябва да станете, да нахраните съпруга си и да продължите да извършвате трудови подвизи в домакинството. А аз трябва да готвя според неговите предпочитания. Той не се интересува от моите вкусови рецептори.
Той ми се кара, че харча, но аз трябва да спестявам за къща.За да спестим пари, празнуваме празника с чай и сладкиши. Аз не ходя на кино. За театър дори не говоря. Той не ми помага с нищо вкъщи.
Това не е мъжка работа. През почивните дни той трябва да натрупа сили за следващата работна седмица. Само че аз не почивам. Сякаш никога не съм имал и няма да имам работен ден. И той също не е щастлив. “Лоша любовница”, казва той. А след това се появява и бебето.
Ще има много повече работа. Няма да получа никаква помощ за детето от него. И ще се добавят нови обвинения – “съкрушена майка”… Имам чувството, че ме засмукват в блатото, наречено семейство. Все по-дълбоко и по-дълбоко. За това ли се омъжих?
