От дълго време в интернет се разпространява една история, която много хора ще сметнат за неправдоподобна.
Но не забравяме, че в действителност животът върти такива “сюжети”, че всеки режисьор може да си “почине”. Ще бъде интересно да се наблюдава до края. Иван се връщаше от нощната си смяна, уморен неимоверно. Искаше му се да се прибере вкъщи, да се изтегне на леглото си и да заспи дълбоко. Работата беше тежка, но не можеше да си намери работа никъде другаде след освобождаването си от колонията.
Имал дори повече късмет от мнозина – екип от работници на смяна го взел в апартамент под наем. В неговото положение можеше само да се надява на каравана в близост до работата си. Той мина по пряк път през парка с надеждата да стигне до входа възможно най-бързо. Пред себе си видя голям вързоп на една пейка. Когато се приближи, той се стресна. Увито в някаква кърпа или одеяло, пред него лежеше бебе.
Иван спря в дълбоко отчаяние. Тялото му плачеше за сън. Душата му изтръпна при мисълта, че може би детето е лежало в парка в продължение на много часове през късната есен. Предпазливостта го предупреждаваше да не се забърква в тази история с криминалното си досие. Накрая младият мъж взе решение.
Беше немислимо да завлече малко дете в апартамент, в който живееха 15 мъже. Затова той придърпа бебето до себе си и се насочи към двуетажната сграда, покрай която често минаваше.
Там имаше сиропиталище. Иван обясни ситуацията. Беше момиче. Приемната сестра каза: “Няма бележка от мама. Нека я наричаме Ирина Ивановна.” “Е, нека да е така”, усмихна се Иван. По този повод мъжът често започваше да се замисля за живота си. Вече нямал семейство, но някак си му се искало да има топлина и уют. Иван често мислеше за своето намерено дете и дори понякога се обаждаше в дома му. Когато Иришка пораснала, той започнал да я посещава с подаръци.
Всеки път, когато се срещали, момиченцето подавало на мъжа рисунки на баща си и майка си заедно. Нов служител на сиропиталището, който бил на възрастта на Иван, забелязал доброто отношение на мъжа към момиченцето. Самата тя била бивше приемно дете и разбирала колко важно е семейството за едно дете.
Но Светлана също така разбираше, че момичето никога няма да бъде дадено на един мъж. Тя решила да помогне на двама души, които били важни за нея. В края на краищата мъжът, когото харесваше, Иван, посещаваше осиновената ѝ дъщеря в продължение на 10 години!
Ирочка с нетърпение очакваше баща ѝ да я вземе у дома. А мъжът от 5 години изплащаше ипотеката за апартамента, за щастие доходите на бригадира в мината бяха много по-високи от тези на помощния работник. Но липсата на семейство правеше положението безнадеждно! Светлана и Иван си поговориха задушевно.
Решиха, че се чувстват достатъчно добре един с друг, за да регистрират официално връзката си и да сбъднат мечтата на Иришка! Попълнили всички документи, обзавели стаята на момиченцето и отишли в дома за деца. Момичето хвърли ръце около врата на Иван, а после прегърна Светлана. Тя забеляза, че баща ѝ днес сияеше от радост. Той коленичи пред дъщеря си и каза тихо: “Ира, събери си нещата.
Прибираш се у дома! И ние те чакаме.” Така се сбъдва светлата мечта на едно дете, което един мъж намира само на пейка – 10 години по-късно се случва и чудото на истинското семейство. Историята мълчи за това дали Иван и Светлана са останали заедно. Но най-вероятно е така.
В края на краищата те са били обединени от радостта от добротата и щастието, дарени на един малък човек. Такива или подобни истории няма да изтощят земята.
В края на краищата нашите хора са добри и светли, способни на велики дела. Това е всичко, приятели, хареса ли ви тази история?
