Историята води началото си от младостта на баба ми. Тогава тя живееше в едно село. По онова време била омъжена и имала малък син. Селото било малко.
Съседите на баба ми бяха две сестри. Едната беше с две години по-голяма от другата. По-голямата се казваше Хана, а по-малката – Уляна. И двете момичета бяха красиви и момчетата тичаха ту след едното, ту след другото.
Но беше толкова интересно, че сестрите се влюбиха в едно и също момче. А самият младоженец харесваше най-голямата Анна. Започнал да се грижи за нея, ходел на танци и я придружавал вкъщи от тях. Прекарвали нощите си заедно, гледайки звездите. Изобщо се обичаха. След известно време младите хора започнаха да говорят за сватбата.
А родителите им изобщо не били против сватбата, така че започнали да се подготвят за нея. Времето за празненството било определено за есента, в края на октомври. По това време Уля не можеше да се примири със сватбата. Тя много харесваше Питър, името на годеника на сестра ѝ Анна, и наистина не искаше сватбата им да се състои.
Сватбеният ден наближаваше. Уляна събрала смелост, отишла при Петро и му разказала всичко. Казала му колко много го обича, помолила го да не се жени за сестра ѝ и се заклела, че ще прави всичко, което той иска, до края на живота си и ще го обича до последния ден.
Човекът изслуша Уля и ѝ каза, че обича Анна, и помоли Уля да се успокои. Той каза, че тя е все още млада и че ще си намери достоен жених, който да я носи на ръце. Петро обеща, че този разговор ще остане между тях. Това не улесни Уляна и тя плачеше през нощта.
И тогава дойде денят на сватбата. Булката беше красива, младоженецът, Петро, беше елегантен и смел, а всички около тях бяха щастливи. Сватбата беше великолепна. Имаше много хора, всички се разхождаха и пиеха за здравето на младоженците. Дойдоха хора дори от съседните села. Само Уля седеше и плачеше горчиво.
Петър видя състоянието ѝ и разбра защо е такава. А всички гости си мислеха, че тя е толкова разстроена, че по-голямата ѝ сестра ще живее отделно от нея. Сватбата свърши и всички се прибраха по домовете си. Младоженците се прибраха у дома! Те изживяха своята сватбена нощ.
По това време Уля започнал да шпионира младоженците през прозореца. Тя вижда как Петър целува Анна и я прегръща. Тя се ядоса и започна да шепне тихо: “Проклинам ви, младоженци. Дано се случи така, че да не живеете заедно дълго време, че съпругът ви да умре, че да няма щастие в това семейство.
Дано децата ти се родят болни и родителите ти да не получат щастие от внуците си!” Тя изрекла такива ужасни думи и избягала. Изминали около 45 години. Баба ми се е преместила в града, когато е била млада, със съпруга си и двете си деца. Но понякога посещава селото, гробището, където са погребани роднините ѝ. Тя се грижи за гробовете им и просто си спомня.
И сега решава да отиде на това гробище. Видяла самотна старица, която седяла до един гроб. И баба ми разпознала, че тази старица е Уляна. Започнаха да говорят с нея. Уляна разпозна баба си. Те започнаха да разказват за живота на баба ми и за живота на сестрата на Уляна: “Животът ми се превърна в кошмар – каза Уляна, – извърших ужасен грях.
На сватбата на сестра ми пожелах проклятие на новото ѝ семейство и всичко се обърна срещу мен. Животът на Анна върви чудесно. Но срещнах хубаво момче. Животът ни не се получи веднага. Имахме три деца. Най-големият син се удави, средният почина от болест на 5-годишна възраст, а аз се грижех за най-малкия, доколкото можех.
Съпругът ми беше блъснат от комбайн по време на работа и почина. Трябваше да отгледам сама най-малкия си син. Беше трудно без съпруга ми, но се справих. И знаете ли какво? Той израсна като глупак. Има криминално досие. Той седи на врата ми. Удря ме силно. “Да, Господ те наказа за ужасните ти думи срещу сестра ти”, каза баба ми.
“Тим, нека да кръстим сина ти. Той не е същият като преди двайсет години. Баща ти идва на църква и на Великден. Хайде – помолих съпруга си. Но той беше непреклонен: “Баща ми може да прави каквото си иска, но аз няма да ходя на църква. Това не е моята вяра. Кой, моля ви се, е виждал Бога?
Аз не съм виждал. Но всички говорят… а нали има много неща, които можеш да чуеш за нас? Вярвам само в това, което виждам и чувам със собствените си очи. Не вярвам в нищо друго… – Наказах себе си. Когато проклинах младежите, ги гледах в леглото и забелязах, че в стаята има голямо огледало. И видях отражението си в него. И знаете ли какво си шепнех в този момент? Че синът на Анна ще я убие.
Оказа се, че огледалото е отразило проклятието върху мен. Това означава, че не ми остава много време да живея. Синът ми скоро ще ме махне от света! След тези думи Уляна напусна гробището със сълзи на очи. И така, оказва се, че никога не трябва да пожелаваш зло на никого, то ще се върне при теб като бумеранг!
