Не знам през какво трябваше да премина, за да започна собствен бизнес, но разбрах едно: не можеш да стигнеш далеч в бизнеса, особено ако не познаваш никого. Отворих малък магазин в селото, който ми носеше малък доход, въпреки че продажбите бяха добри, все пак трябваше да давам храна на съселяните си в замяна, а най-често тези пари не се връщаха. Освен това всеки месец плащах данъци и давах пари на полицията, за да ме остави на мира.
И тогава разбрах, че има алчни и безсрамни хора, които се опитват да се възползват от чуждото добро. Всеки месец началникът на селския съвет идваше в магазина ми и казваше, че събира пари, за да помогне на многодетни семейства. Всеки месец давах прилична сума пари, но знаех, че нещо не е наред и парите не достигат до хората, за които са предназначени.
Един ден, когато ръководителят дойде отново да поиска пари, поисках да ми покаже списък на многодетните семейства, които се нуждаят от помощ. Когато видях имената на пияниците, изпаднах в ярост. Дадох им ясно да разберат, че повече няма да им давам нищо, а ако децата им имат нужда от училищни пособия, мога да им ги купя и да им дам пари, но няма да им дам пари.
Реших да съдя този началник, който безсрамно подбира селяните и иска пари, уж за техните нужди. Но аз знам, че всичко това отива в неговия джоб и оттам им дава само толкова пари, колкото да си купят бутилка водка.
Искам да сложа край на цялата тази история. Ако те не искат да живеят нормално и не ценят човешкия труд, трябва да бъдат наказани. Вярвам, че мога да постигна справедливост, и се надявам, че много жители на селото ще ме подкрепят в този труден въпрос. В края на краищата, аз се опитвам да постигна справедливост за всички нас.
