Лариса се омъжи рано. Васил работеше в автосервиз, беше хубав мъж и много момичета в селото тичаха след него. След училище Лариса не отиде в колежа, защото се грижеше за болната си майка.
Когато навършва 18 години, тя остава сама. Василий я харесва и започва да я ухажва. Няколко месеца по-късно се женят и тя заживява с него. Но свекърва ѝ била против, искала синът ѝ да се ожени за съседската дъщеря. Алина, бившата приятелка на Васил, след училище отишла в колеж и напуснала.
“Не слушаш майка си, омъжила си се за този гадняр, няма образование и зестра. Каква полза от нея?” – постоянно се карала на сина си. Синът не й обръщаше внимание. Той обичаше жена си и беше щастлив. Скоро Лариса забременяла. Когато Васил отсъствал от къщи, свекървата постоянно се карала на снаха си.
– “Не стига, че ни седиш на врата, ами и дете трябва да родиш. Лариса не се оплакваше на съпруга си от това, което свекърва ѝ правеше в негово отсъствие. Тя не искаше да застава между сина си и майка си. Когато започнала да получава контракции, свекърва ѝ нарочно се облякла и напуснала къщата.
Тя не помага на снаха си по никакъв начин. Лариса взела нещата си и час и половина стояла на спирката в очакване на автобуса. Припадна там, на паркинга, и благодари, че поне някои добри хора я намериха и извикаха линейка. Лариса родила сина си, но имала усложнения. Няколко дни по-късно бебето е изписано, а тя е оставена в болницата. Докато се лекувала, свекърва ѝ вършела мръсотии.
След като завършва колеж, Алина се връща в селото. Когато Дария Ивановна среща Алина на улицата, тя я кани да ѝ гостува. Алина прие с голямо удоволствие, защото все още обичаше Вася. Дария си събра багажа и отиде на гости на приятелката си за няколко дни.
Така уредила сина си с една съседка, докато Лариса била в болницата. Тя се обадила на снаха си и казала: “Ела да вземеш детето си, синът ми сега живее с Алина. Той се е виждал с теб. Лариса поиска да бъде изписана от болницата с подпис и дойде да вземе сина си.
Мъжът се извини и каза, че обича Алина. Лариса взема детето и заживява с него. Тя работи на две смени, а съседката ѝ Оля помага за бебето. Собствената му баба дори не го посещаваше. Внукът на бабата на Оли живеел в града и наскоро се преместил при баба си в селото.
Той се влюбва в Лариса и ѝ предлага брак. Мъжът беше майстор. Той ремонтирал порутената къща на Лариса. Къщата се превърна в дворец. Васил и Алина заминаха за града и дори не посетиха майка си. Даря Ивановна не можеше да се успокои от щастието на бившата си снаха и веднъж, като я срещна край един магазин, й каза:
“Добре се справяш, веднага си намери съпруг. Той служи на теб и на детето ти, строи ти къщи. Щастлив ли си сега?” “Разбира се, моят Василий живее в града, жена ми е умна, красива жена. С теб синът ми щеше да бъде изгубен”, каза тя и се усмихна. – “И всичко най-добро за теб”, отвърна Лариса и си тръгна.
На следващия ден в къщата на Дария избухна пожар. Нищо не можеше да бъде спасено. Тя не била приятелка с никого от съседите си, никой не й предложил помощ, а синът й дори не отговарял на обажданията й. Тя нямаше къде другаде да отиде.
Отиде при Лариса. -“Лариса, приеми ме, синът ми няма нужда от мен. Той няма къде другаде да отиде. След като разговаря със съпруга си, Лариса намира една стая. Дария много съжаляваше за това, което беше направила. Тя помоли за прошка. За първи път виждаше внука си, въпреки че живееше на съседната улица.
