Инга смяташе съпруга си за слабак. Необяснимо всички хубави неща, които ги свързваха през петата им година, изчезнаха. Разходките в нощния град, замайването от първите плахи ласки. Инга наистина харесваше сдържаността и нежността на любовника си. И те отидоха в службата по вписванията, водени не от обстоятелствата, а от желанието да не се разделят. Всеки път им беше трудно да се сбогуват.
Артьом живееше в студентско общежитие, беше от друг град. Инга, майка ѝ, баба ѝ и брат ѝ живееха в малък апартамент в сградата “Хрушчов”. Не са имали пищно сватбено тържество, но то е било искрено и някак истинско. Родителите на Инга казаха, че Артем ще се превърне в надеждна стена за съпругата си, в опора за цялото семейство. Но най-много ги изненадала бабата на Артьом. Освен благословията, тя им подари ключовете от нов двустаен апартамент и подаръчна карта.
Освен това дарението било предназначено не само за Артьом, но и за Инга. Да се каже, че всички бяха изненадани, е меко казано. Бабата не проявяваше особена грижа за внука си. Когато учеше и трябваше да работи на половин работен ден, баба му не му изпращаше нито стотинка.
И ето ти цял апартамент! Оказа се, че тя е спестявала дълго време и е пестила пари точно за този ден. Водеше малка ферма, през лятото даваше на летовници да отсядат в къщата ѝ и живееше в летен приют. Младите хора имали добър старт. И двамата имат дипломи, работа и собствен апартамент. Но се оказа, че Артем изобщо не е надеждна стена, а само крехка ограда. Парите започнаха да липсват веднага след раждането на сина им. Инга беше в отпуск по майчинство, обезщетенията ѝ бяха мизерни, а заплатата на съпруга ѝ – нищожна.
Когато в отдела се появи свободно място за ръководител на сектор със заплата два пъти по-висока от тази на Артем, който дърпаше целия сектор, Инга буквално принуди съпруга си да приеме работата, но той сметна това за “неетично”. И мястото му беше заето от един възпитаник със здрави зъби, с които той се вкопчи в новата си длъжност. Това беше първият път, когато Инга нарече съпруга си “биберон”.
А той все още влачеше цялата работа в сектора, като понякога оставаше до късно за спешни проекти. Наградите често отиваха при други, които знаеха как да си спечелят благоволението на шефовете си. А гнилият ѝ съпруг седеше на мизерната си заплата. Поне така си мислеше Инга, а така си мислеше и майка ѝ, която съжаляваше дъщеря си.
Майка й беше тази, която уреди добро място за Артьом, където обещаваха почти златни планини, но той не… Съпругът й също не си мръдна пръста за детската градина. Инга сама вписа сина си в списъка на чакащите. Един ден се появява нов шеф – идеалът за мъжка сила. Уверен и силен. “Някой трябва да има късмет”, помисли си Инга. С такъв човек никакви трудности не са страшни.
Всичко ще бъде уредено, всички ще бъдат на каишка. Имах афера със Сергей Анатолиевич. Всичко започна с едно бизнес пътуване. Той не ѝ обещаваше нищо, не я водеше на ресторанти, но увеличаваше заплатата ѝ, понякога ѝ даваше подаръци по време на пътуванията и я вземаше със себе си в командировките. Артьом, от друга страна, покорно оставаше със сина си.
Вземаше детето от детската градина, миеше го и му готвеше. Това още повече разгневи Инга. Те живееха така, сякаш нищо не се случваше. Обикновено семейство. Нямаше за какво друго да се говори. Инга демонстративно прекратяваше всички опити на съпруга си да говорят за важни неща. Един ден съпругата на шефа разбрала за това.
Инга е изправена пред избор: да подаде оставка в собствената си компания или да получи сериозно порицание. Вкъщи Инга я очаква друга изненада. Бабата на съпруга ѝ беше докарана в града за преглед, но се оказа, че ще трябва да се протезира ставата ѝ.
“Ще останеш при нас за известно време, няма да можеш да се върнеш на село, родителите ти се грижат за стопанството и къщата, а на теб, бабо, ти е време да намалиш броя на животните, а лалугерите започнаха да излитат”, реши Артьом и поиска потвърждение на поканата от съпругата си.
Синът ми ще остане при мен, всеки съд ще е на моя страна. Вие сте безработен. И скоро ще останете без квартира. Между другото, аз съм готов да изкупя твоя дял. Ще продам авторските права върху разработката след развода и ще я откупя обратно. Те отдавна чакат решението ми.
Иска ми се да знаеш. Така че, събирай си нещата и побързай, имам достатъчно проблеми и без теб! Първо баба ще ми помогне да се грижа за сина си, а после ще си намеря момиче и ще се оженя. Инга седеше с отворена уста. Не искаше да ходи никъде другаде, но знаеше, че сега това зависи от съпруга ѝ. Каквото той реши, това ще се случи.
