С баща ми подарихме на дъщеря ми апартамент за двадесет и петия ѝ рожден ден. Разбира се, това е едностаен апартамент, но той е нейният начален и тя винаги ще има нужда от него. Живяла е в него, докато е учила, след това е отишла на работа и също е живяла в него.
Възрастен независим живот, както се казва. После дъщеря ми се омъжи. Тя отиде да живее със съпруга си. Тя не искаше да остави доброто да се изгуби. Реши да ме попита дали може да наеме апартамента, който беше дарила. Е, не се възпротивих, още повече че това вече беше нейният апартамент; съгласих се. Тя намери прилична двойка.
Съпругата е счетоводител, а съпругът – специалист по информационни технологии. Изглеждаха добри и интелигентни хора. Единственото нещо беше, че имаха котка. Но наемателите ме увериха, че котката била стара, така че не бива да се притеснявам, била обучена на тоалетна.
Живееха в апартамента в продължение на шест месеца. От време на време дъщерята се обаждала на съседката си, за да разбере дали всичко е тихо и спокойно. Нито съседите, нито дъщерята са имали оплаквания. Парите идваха навреме, дори в аванс. Случвало се е и да отидат на почивка, но да платят сметките.
“Добри хора”, нарече ги дъщеря ми. Като цяло нямаше проблеми с наемателите, но сърцето ми подсказваше, че нещо не е наред. Усещах, че нещо не е наред с апартамента. Помолих дъщеря ми да отиде и да види в какво състояние е жилището ни. Но тя отказа; каза: “Мамо, там всичко е наред, съседите не се оплакват.”
В резултат на това намерих извинение да отида в апартамента. Предупредих наемателите още предния ден. Избягах оттам със сълзи на очи. Това не беше апартамент, а авгиева кошара.
Къщата миришеше на цигари и котешко месо. Диванът е нов – целият изпокъсан, паркетът е надраскан, печката е покрита с мазнина, както и аспираторът. Мисля, че все още са се подготвяли за моето пристигане.
Заснех всичко и го показах на дъщеря си. Тя просто вдигна ръце и каза. – “Мамо, всичко вече е готово. Оставете ги да живеят, а после ще говорим, когато се изнесат. Но сега нямам време да търся нови, които да плащат същото. Не знам какво да правя. Съсипаха ми подаръка, гадняри.
