Кристина беше преуморена и не успяваше да прави нищо, нито да спи, нито да се къпе както трябва, и винаги закъсняваше за работа. Тя отвори очи и часовникът показа, че отново е закъсняла.
Извика такси, отиде до банята, изми лицето си и слезе долу. Бързо набра съобщение до съпруга си: “Трябва да взема сина си от градината, да го нахраня, да се опитам да не му крещя, трябва да отида до магазина, да изгладя…”. Кристина тичаше колкото може по-бързо, за да не забележи отсъствието ѝ шефката, но именно тя я посрещна.
Кристина погледна надолу и бързо отиде в съблекалнята, преоблече се в униформата си и след три минути беше на работното си място. 12 часа отлетяха, но тя беше ужасно уморена. Стигна до автобусната спирка и нейният автобус спря. Кристина се качи на петия етаж. Дори от асансьора тя чуваше писъците на съпруга си. “Какво става?” “Момчето изобщо не седи спокойно.
Направил е нещо, ще ти кажа…” Христия не слушаше съпруга си. Тя отиде при сина си и го попита шепнешком: – Гладен ли си? Къпал ли си се? Как мина денят ви в детската градина? Да си лягаме ли? И съпругът продължи да реве, без да забелязва, че жена му не го слуша.
Синът им вече беше в леглото, а Кристина имаше още толкова много неща за вършене. Тя работеше в къщата като робот, а очите ѝ вече се затваряха. Погледна часовника, беше 23:00, а тя все още трябваше да се измие и да стане в седем. Беше пет сутринта, а Кристина още не беше заспала.
Тя спа два часа и будилникът я събуди в седем часа. “Сине, стани. Слънцето грее, време е да отидеш на детска градина. Направих ви закуска. Кристина отиде в банята изтощена и ядосана. Безсънната нощ й се беше отразила зле. Беше време да излязат от къщи, но синът ѝ още не беше облечен. “Кога ще се научиш да се обличаш бързо и сам? Отново не си е измил зъбите, а. Върна се от детската градина, седна пред компютъра и започна да попълва анкетата.
Все още имаше малко пари. Тя приготви и вечеря. Трябваше да се приготви и за работа. Имаше три нощни смени подред. Тя спря и по бузите ѝ започнаха да се стичат сълзи. Но тя се събра бързо, нямаше време да се отчайва. Поддържала семейството си, вземала заеми.
Съпругът ѝ работел, но не поправял нищо. Освен това почти не помагал на Христина с детето. Каквото и да правеше синът, той крещеше и се ядосваше. Христия отиде да вземе сина си. На път за вкъщи спрели в едно кафене, а синът бил гладен. В кафенето влязъл куриер с огромен букет цветя.
Той се приближи до масата на Кристина и мина покрай нея, като подаде букета на друга жена. Това е повратен момент в живота на Христина. Тя мисли за това в продължение на седмица, след което събира нещата си и се премества, наемайки апартамент за себе си и сина си. Едва тогава започнала да чувства комфорт и спокойствие.
А три години по-късно, в същото кафене, куриерът не я подминал, а ѝ подарил същия красив букет. Година и половина по-късно Христия и синът ѝ се преместват при съпруга ѝ. Те очакваха ново бебе.
