Наскоро бях поканена на рожден ден и реших да купя букет за приятелката си в допълнение към основния подарък. Излизах от магазина, когато видях едно малко момче, което ме погледна с тъжни очи, после букета и след това каза: „Леле, можеш ли да ми продадеш букета, за да го дам на майка ми, ще ти дам пари, не си мисли, че съм просяк“, каза момчето.
Погледнах момчето и сърцето ми се сви, попитах го къде са родителите му, а то каза, че има само майка си и тя е в болница. Върнах букета, без да се замислям, пожелах на майка му да е добре, той искаше да ми даде копейките, които стискаше толкова здраво в ръката си, но аз отказах, като му казах да купи нещо на майка си.
За мен този букет не означаваше нищо, но за това дете той беше надежда, която щеше да помогне на майка му да си стъпи на краката. Минувачите ми се смееха, ругаеха ме, казваха, че заради хора като мен децата на улицата стават нагли и им искат пари, но аз не ги съжалявах.
Един ден отивах на работа и две жени си говореха, а от разговора им разбрах. Разбрах, че това е майката на онова момче, тя вече се беше възстановила и в разговора каза, че ако има повече жени като нея, светът щеше да е по-добро място.
Тези думи ме накараха да се почувствам топло и осъзнах, че чудесата наистина се случват, ако вярваш в тях. Момчето вярваше, че букетът ще спаси майка му, и й го даде с вяра в сърцето си, а майката вярваше в грижовния си син и се възстанови.
