Синът ми обичаше да върти главите на момичета и след това да ги зарязва. Не ми хареса тази черта в него. Напомняше ми за вятърничав човек. Но тя не можа да промени нищо, той доведе едно много младо момиче, със светли очи и каза, че ще живее с нея, защото се обичат. Ако живеете заедно, значи трябва да се ожените, както всички хора. Защо главата на момичето да се върти? – Добре – съгласи се той. – Утре ще направим всичко както трябва – подписа Дмитро с Олея.
Гордея се, че отгледах в теб истински мъж, страхувах се за Оля. Момичето беше наистина добро. И синът ми е бъркотия. На повече от едно момиче беше изкривена главата, а след това си отиде Преди това имах разговор със сина ми. И все пак не искаше да узакони тази връзка – Не те ли интересува как живея? – внезапно ме попита той.
– Не, няма значение! Разберете, момичето вече е страдало, защото е израснало без родители. Как ще се чувства тя в такава връзка? Какво ще кажат хората за нея? Въпреки че Оля е израснала в сиропиталище, тя все пак се е научила да отвръща на удара в този живот. Беше умна и практична във всичко.
Учи в Икономическия факултет. На третата година си намерих работа, снаха ми веднага се влюби в мен. Тайно дори се радвах, че Оля ми беше като член на семейството. Момичето също се облегна на мен. Тя обичаше да споделя собствените си мисли с мен. Един ден тя се прибра развълнувана и каза: “Мамо, ходих на лекар.” Той ми каза, че съм бременна
– Добре, дъще! Не се притеснявай толкова. аз ще ти помогна Това е много щастлива новина за мен. Синът ми я прие хладно. Сякаш не го засягаше. Това ме разтревожи малко. Но си помислих: “може би е в лошо настроение днес или нещо друго.” Оля роди близнаци. За мен беше голяма радост. Обичах децата. А това бяха двете ми внучки – Катруся и Даринка.
За мое голямо учудване това събитие вбеси сина ми – Сега нахрани още две усти! – възмути се думите му – Как смееш да говориш такива неща за собствените си деца. Това са вашите кръвни клетки. Слава Богу, че сте здрави. Имаме ли нещо за ядене? Или е лошо да се живее? – опита се да го вразуми.
Той се затвори в себе си. Започна да спи в хола. Сякаш Оля му стана непозната. Жената, разбира се, усети неговата студенина и се опита да установи отношения – повика на масата за чай, помоли да влезе в стаята й и той се оказа безчувствен както към децата, така и към нея. Оля често плачеше.
Само тайничко улавях следи по лицето й с крайчеца на окото си. Стана ми много жал за нея. Краят беше очакван за мен. Синът започнал да изчезва от къщи. Няколко дни не можех да се прибера. Тогава той обяви, че се развежда.
Застанах на страната на снаха ми. Той беше много възмутен от това, защото той е син. Тя отговори, че той се държи недостойно към жена си и децата. Смятам, че децата трябва да останат да живеят тук, защото няма къде другаде да отидат. Не даваше на никого да разбере за себе си. Не е плащал издръжка.
Изведнъж пристигнала съдебна призовка. Синът решил да сподели къщата. И къде ще отидат Оли и внуците? Снаха ми ме успокои, каза, че отдавна е чакала такъв ход на събитията. Затова почти реших този въпрос за себе си – инвестирах част от заплатата си в жилище. Така че тя има къде да живее и тази къща по право принадлежи на нейния син. Той е роден и израснал тук. Тя няма нищо против такова разделение.
Скоро се преместихме в нов апартамент. За мен също беше изненада, защото си мислех, че тя ще ме остави да доживея годините си сама в къщата.
В крайна сметка внуците вече бяха на седем години – бяха завършили първи клас. Вече не бях толкова необходима. Оля обаче настоя да се преместя да живея при тях, защото тя никъде няма да ходи без мен – Ти си млада, красива жена.
Искам да уредиш живота си – намекнах й – вече го направих. Сега имам две прекрасни дъщери и майка. Не ми трябва никой друг – с усмивка отговори Оля. Така в живота ми се появи дъщеря ми, която стана за мен най-близкият човек на земята. Чувствах се щастлив с нея.
