Родителите ми се ожениха, когато баща ми имаше две деца от първия си брак. След известно време се родих и аз. Живеем щастливо заедно като голямо семейство. А по-големите ми братя са ми най-близки, въпреки че имаме различни майки.
Не знаех всички тайни, които родителите ми криеха от мен, защото бях твърде малък. Единственото, което знаех със сигурност, беше, че веднъж месечно баща ми изчезваше за цял ден. Въпреки че бях дете, си мислех за детски неща, притеснявах се, че баща ми си има любовница. Страхувах се, че родителите ми ще се разведат. Един ден го помолих да отиде с мен на футболен мач на нашия местен отбор.
Tой каза, че не може да отиде в този ден, защото имал работа. Каква работа може да е по-важна от собствената му дъщеря? Дори се възмущавах на баща ми за това. А вечерта не издържах и казах на майка ми: “Мамо, мисля, че татко има друга жена или може би друго семейство. Той изчезва някъде за цял ден, без обяснение, а ти го пускаш!”
– Ще дойде време и ние с теб ще отидем при тази друга жена, за да я посетим. По онова време не разбирах какво има предвид майка ми. Любопитството ми надделя и не можах да измисля нищо по-добро от това да последвам баща ми. Този ден, както обикновено, той излезе рано от къщи и отиде някъде. Казах на майка ми, че тичам към къщата на приятеля ми, и побягнах след него.
По пътя татко купи няколко цветя. Представете си изненадата ми, когато видях, че татко е дошъл на гробището. “Защо ще ходи на гробището толкова рано?” – помислих си. Татко отиде до един гроб, положи цветя, запали свещ и седна на една пейка.
Уморих се да го гледам и се върнах у дома, озадачен. Вкъщи веднага попитах майка ми при кого е отишъл баща ми на гробището, а майка ми ми каза: “Ти ли го преследваш? Оля, не можеш да правиш това. Но ако наистина искаш да знаеш всичко, ще ти разкажа.
Преди много години, преди баща ти и аз да се познаваме, той имаше жена, Наталия. На много млада възраст – беше само на 28 години – тя се разболя фатално. Нямаше никакъв шанс да я спасят, тя умираше много тежко и мъчително, а баща ти беше до нея до последната минута.
Той я обичаше много. Представете си, че виждате човек, с когото сте планирали да прекарате остатъка от живота си, без когото не можете да си представите живота, да умира и то толкова тежко.
И не можете да направите нищо по въпроса. След тази трагедия, всеки месец, в деня на смъртта на Наташа, баща ми отива на гроба ѝ, за да бъде с нея, да поговори с нея, да ѝ разкаже за децата. – И не му се сърдиш, че не я е забравил? – Разбира се, че не. Бях готова за друга жена в живота ни. Радвам се, че той не я е забравил. Баща ти е много мил и верен човек.
Той ме обича по свой собствен начин и аз никога не съм се съмнявала в това. Понякога сама отивам с него да видя Наталия. Въпреки че никога не съм я познавала, съм сигурна, че е била прекрасна съпруга, майка и жена. Разговорът ни беше прекъснат от баща ми: беше чул всичко, за което си говорехме с майка ми.
Когато влезе в стаята, ми каза, че следващия път не бива да го следвам тайно, усмихна ми се и добави: – Обичам те повече от всичко на света и никога не бих разменил нищо, не се съмнявай в това. Но чувствам дълг към Наталия, затова ходя да я виждам от време на време, за да почета паметта ѝ.
