Когато със съпруга ми се оженихме, родителите ми ни предложиха втория си апартамент. Винаги казваха, че това е моят апартамент, и аз не се съмнявах в това, защото родителите ми винаги са ми давали най-доброто, което са имали. Със съпруга ми обаче имахме известни проблеми с жилището. Майка му смяташе, че не е мъжко да живее в апартамента на свекърва си.
Това, разбира се, беше странно за мен, но реших да направя компромис. Предложих на съпруга си да се премести при мен за известно време. Междувременно щяхме да спестим пари за собствен апартамент. Смятах, че жилището определено няма да е излишно.
Не искахме да се забъркваме в ипотеки и сметки, затова спестявахме, колкото можехме. Две години по-късно ни се роди дъщеря. Въпреки че свекърва ми не ме харесваше, тя имаше слабост към внучката си, постоянно идваше при нея с подаръци и нови играчки.
Накрая успяхме да спестим пари за апартамент. Дъщеря ми подобри отношенията ми със свекърва ми. Изглеждаше щастливо до края на дните си… В нашето семейство имаше един такъв неудобен момент: аз печелех 3 пъти повече от съпруга си, но тази тема никога не беше повдигана в дома ни.
Знаех, че съпругът ми работи толкова, колкото и аз, но печели по-малко, така че не исках повече да говорим за това. За мен темата за парите никога не е била по-висока от тази за семейството ми. Да, беше ми трудно без тях, дори не си купувахме качествени зимни дрехи, когато спестявахме за апартамент, но дори тогава бях щастлива, защото имах любящ съпруг и здраво дете.
Една случка с любящия ми съпруг промени всичките ми представи за нашето семейство.Седяхме в новия си апартамент и се канехме да платим сметките за комунални услуги чрез мобилно приложение. Общата ни карта беше свързана с номера на съпруга ми, така че платихме през неговия телефон.
Докато седях на дивана, съпругът ми отиде да провери брояча и тогава получи съобщение, така че аз автоматично погледнах телефона си. Имаше номер за друга карта. Взех я и отворих менюто в приложението. Там имаше две карти: едната беше нашата, а другата – на непознат човек, но с много голям баланс.
Най-напред си помислих, че съпругът ми е отворил библиотеката тайно от мен, но беше много по-лошо: той беше спестявал пари на другата карта в продължение на една година в случай на развода ни.
По дяволите с парите, най-много се разстроих от това, че съпругът ми видя колко ни е трудно да пестим пари с детето ни: в навечерието на Нова година не можахме да купим на дъщеря ни това, за което тя искаше цяла година. Съпругът ми ме видя да плача, когато детето ни дойде до елхата и не намери своя подарък.
Виждаше ме как се навеждам, за да спестя за този апартамент, докато той спестяваше парите си на карта и ми казваше, че заплатата му е малка. По-късно разбрах, че е правил всичко по съвет и под строгия контрол на свекърва си.
Месец след сватбата тя ненадейно каза, че аз съм късметлийка, имам всичко, а синът ѝ ще остане без нищо в случай на развод. Тогава ѝ казах, че в нашето семейство за развод не може да става и дума, но изглежда, че моментът е дошъл.
Събрах вещите на съпруга си и му казах, че ще се разведем по всички правила и по всички точки на закона. Отначало той се извини, после започна да крещи, че майка му е права, но думите му вече нямаха значение. Аз взех решението си. Бащата на дъщеря ми е в командировка. Ще й разкажа всичко по-късно…
