На 59-годишна възраст се запознах с един мъж, който скоро ме покани да живея с него. Бях разведена от около 15 години и нямах повече сериозни връзки, така че прецених плюсовете и минусите и реших да опитам.
На пръв поглед мъжът беше много приличен и чист. Поговорихме и стигнахме до извода, че е по-добре да живее на моя територия. Така започнахме съвместния си живот. Отначало всичко беше като в приказка, а после започна ужасът. Тъй като работех във фабрика, имах доста натоварен график.
Любимият ми беше сам на себе си шеф, събуждаше се, когато му се прииска, излизаше от къщи и се връщаше, когато му беше удобно. През уикендите винаги аз бях тази, която готвеше и чистеше. В неделя ще сготвя за седмицата, ще се прибера изтощена от работа, а в мивката ще има много мръсни прибори и чинии.
Ако му направя забележка, той веднага започва да се ядосва. Като цяло започнах да бъда по-мълчалив. Един ден го помолих за помощ: трябваше да измие прозорците, но той отказа, като каза, че това е чисто женско занимание.
Въпреки това един ден се прибрах вкъщи и ми направи впечатление, че къщата е чиста. На пръв поглед само изглеждаше така, защото той беше успял да прахосмукира и да избърше праха само на онези места, които се виждаха.
Някои жени може да ме осъдят и да кажат, че имам нужда от много, но напоследък започнах да осъзнавам, че изобщо нямам нужда от него. Защо ми е. Аз сама се осигурявам за себе си, ходя на работа, готвя, чистя, купувам хранителни продукти. Станала съм много удобна за него.
В този случай е много по-добре да си вторият. Един ден просто не издържах и му разказах всичко, което се беше натрупало в мен. Можете ли да предположите какво ми каза той?
Спокойно каза, че това не е неговият дом и че той е само гост! И нямал намерение да купува нищо за къщата: аз трябвало да помисля за това! Така живях със съпруга си цели две седмици. Сега ми стига за цял живот! Смятате ли, че жената е постъпила правилно, като е скъсала с такъв мъж?
