Родителите на Катя живеят сами в провинцията. Тя не ги беше виждала от дълго време. Преди шест месеца те се разхождаха весело, но този път окончателно се отказаха: баща ми ослепя след рак и не излизаше от апартамента.
Майка ми беше неговият водач. Тя правеше всичко, което той трябваше да направи. В резултат на това започна да има проблеми с главата: можеше да се изгуби, да забрави къде отива или просто да забрави къде се намира. За щастие селото било малко и всички се познавали и когато я виждали, я придружавали до дома. Скоро тя започнала да ражда.
Когато Катя разбрала за това, веднага дошла да ги види. За щастие, тя изправила подопечния си на крака и можела да си тръгне с чиста съвест. Това беше нейният братовчед. Леля ѝ беше богата жена и търсен адвокат. Тъй като била много заета, нямала време да бъде със сина си, не се доверявала на непознати, а Катя по това време била медицинска сестра в селото.
Тя живяла със съпруга си само две години и той я напуснал, като казал, че вече не се интересува от нея: “Тя е твърде порядъчна и строга”. Лелята предлага на Катя да стане бавачка на сина ѝ. Майка ѝ и баща ѝ я благословили с добри дела.
Катя се привързва много към момчето, както и той към нея. Той никога не ѝ е бил в тежест. Никой не би могъл да си представи, че тази помощ ще продължи 25 години. Ани се чувстваше много добре при леля си, която живееше в голяма двуетажна къща. Когато момчето отиваше на училище, й купуваха кола, за да го придружава.
Момчето постъпило в медицински институт в Москва и Аня се преместила там с него. Чувствала, че животът я е възнаградил с таланта да се грижи за семейството си, без да има никакво лично щастие.
След като завърши колежа, момчето се ожени и всички бяха сигурни, че тя ще се грижи за децата му. Но когато научила за смъртта на родителите си, тя веднага се върнала в дома на родителите си.
Майка ѝ я разпознаваше всеки втори ден, а къщата беше в ужасно състояние. Баща ѝ се радваше като малко дете, когато я виждаше, когато получаваше вниманието, обичта и грижите ѝ. Един ден Катя излезе навън, за да подиша чист въздух и да седне на една пейка. Един мъж се приближил до нея и я разпознал като бившата си любима.
“Катя, колко красива си станала! Не мога да те позная” – каза Витя, бивш хулиган и неуспял ученик. Преди 5 години жена му починала от пневмония. Той им разказа, че не се е женил, останал е вдовец и живее сам.
Седяха и разговаряха за всичко, спомняйки си за изминалите години. В продължение на седмица се срещали всяка вечер на една и съща пейка и споделяли деня си. И тогава Витя изведнъж ѝ предлага брак: “Защо да го протакаш, ти и без това не си млада. Помисли за това до утре и ще ми кажеш отговора.
⁃ Да, съгласен съм. До утре може да си промениш мнението – пошегува се Катя. Месец по-късно те се ожениха и направиха малка сватба. Щастието дойде неочаквано. Сега тя беше по-щастлива от всякога.
