От отворения прозорец се чуваше скандалът на едно голямо семейство. Съседите не реагираха на тях. Това беше нещо обичайно. Семейството не пиеше, беше тихо през нощта. Така че нямаше какво да се докладва на полицията.
Всички понасяха безкрайните писъци. Но не винаги е било така. Първоначално апартаментът принадлежеше на баба ми и дядо ми. Те живеели спокойно, дъщеря им се омъжила и заедно със съпруга си Олексий се преместили в техния апартамент в центъра на града. Тогава се ражда внучката им Алена.
Докато Алена учи в университета, баба ѝ се разболява. Тя се нуждае от грижи, но дядо ѝ работи на пълен работен ден. Дъщерята и съпругът ѝ Олексий решават да дойдат временно да се грижат за баба ѝ. Апартаментът им е отдаден под наем. Така се установиха, а бабата е под неин надзор и получава пари от апартамента. Междувременно Олена си намира годеник – Роман.
Двамата се женят и заживяват с Роман.Вярно, че беше едностаен апартамент, но все пак беше отделен. И тогава бащата на Оленка, Олексий, започна да се занимава с обучение за личностно развитие. Той вложи всичките си пари в него и семейството задлъжня. Дори щяха да продадат апартамента си в центъра.
Самият Роман спаси положението. Той е съосновател на обучението, така че е простил на бащата на Олена големия му дълг. Но Олексий все още се чувствал като длъжник, затова започнал да спестява пари, за да ги даде на семейството на дъщеря си.
Междувременно Роман и Алена започват да ремонтират апартамента си и временно се преместват при баба си и дядо си. След ремонта те отдават апартамента под наем и получават същия доход като родителите си от техния апартамент в центъра.
Но тогава Роман започнал да се чувства като единствен собственик на голям апартамент. Дядо му решава да го постави на мястото му: – “Не показвай гнева си тук. Това е моят апартамент, така че пазете тишина. -Ако е твой, взех го от фирмата.
А ти вече си го взела за себе си – започна да се възмущава старицата. “Алексей ми дължи голяма сума пари и това, че не я изисквам, не означава, че всичко е забравено”, напомни й Роман. Алексей не издържа на това унижение и купува на Роман кола със спестените пари. Но не позволяваше дори на съпругата си Елена да го вози по работа, на баба си до болницата или на майка си Елена до работа.
И на тази основа всеки ден имаше скандали. Всички си крещяха един на друг. Дядо ми не можа да издържи повече и започна: -“Стига толкова, престанете да играете тази игра в хотела. Всяко семейство си има собствен апартамент. Не разбирам защо ни седите на врата. Отидете по домовете си и изградете семеен уют. Това е всичко, разпръснете се.
След изречението на дядо ми всички замълчаха. Два месеца по-късно семействата се изнесоха. В апартамента на баба ми и дядо ми беше тихо и спокойно. Да, роднините станаха по-приятни, може би и те се успокоиха.
