Вчера изненадващо срещнах приятел от детинство. Тя е на шейсет години, също като мен. След като завършихме колежа, тя веднага напусна града ни.
Известно време си кореспондирах с нея, но после изгубихме връзка. Понякога научавах от общи познати, че моята приятелка постоянно пътува. На 50-годишна възраст тя смени петия си съпруг. Тя няма деца.
Честно казано, бях изненадан от това. В края на краищата по правило много жени, ако отношенията им със съпрузите им не са се получили, раждат поне за себе си. А ако имат дете, то по-късно могат да имат и внуци. И сега, толкова много години по-късно, моят приятел се върна в нашия град.
Тя трябваше да наеме апартамент. Разказах й за моя живот и тя ми разказа за своя. Все още ми беше много любопитно защо тя никога не е имала собствени деца. Поне щеше да има кой да ѝ поднесе чаша вода на стари години. Тя се засмя. Дори не можеш да се надяваш, че днешните деца ще направят това.
Те вече не се грижат за старите си хора. По-лесно е да се наеме добра медицинска сестра. Е, тя няма майчински инстинкт. Тя винаги гледа деца, грижи се, тревожи се, дава пари.
И тя решава да живее само за себе си. Искаше да пътува, да види света, да печели пари. А мъжете я напускаха само защото не искаше да има деца. И сега тя продължава по същия начин. Тя живее за удоволствие.
Не й се налага да се грижи за внуците си или да работи, докато е пенсионерка, за да изхранва децата си, които не работят. Ето защо тя не съжалява за нищо. Напротив, съжалява за тези, които са имали много деца и сега са сами. Тя също така обвинява децата си за това.
Тя няма такива проблеми. Замислих се и разбрах, че в известен смисъл тя е права. Защо хората трябва да дъвчат, защо трябва да се притесняват, ако не искат да го правят? За да могат да ви помагат на старини? Но никой не е длъжен на никого.
