Сестрата на съпруга ми беше много лоша към собствената си майка.
Тя убеждаваше майка ми да се откаже от къщата, за да добави уж пари и да си купи по-голяма къща, но в действителност замина за чужбина със сина си и парите, а майка ѝ остана на улицата. Действията ѝ все още не се вписват в съзнанието ми.
Разбира се, със съпруга ми не можехме да я оставим така, затова взехме свекърва ми да живее при нас. Свекърва ми живя при нас една година и през цялото това време се чувстваше не на мястото си.
Смяташе, че пречи на живота ни с присъствието си, като се опитваше да не излиза от стаята. И въпреки че се опитахме да я убедим, че не ни причинява дискомфорт, свекърва ми продължаваше да държи на своето.
Стана ми жал за Нина Петривна и предложих на мъжа ми да й построим малка къща в селото, за да може да живее отделно и да се чувства като домакиня в собствения си дом.
Имахме някакви спестявания, така че можехме да я организираме. Трябваше да видите колко щастлива беше Нина Петровна, когато й връчихме ключовете от къщата. В очите ѝ имаше сълзи.
Сега през лятото често идваме при нея, за да си починем, и изпращаме и внуците си. Нина Петровна винаги ни посреща с радост.
