В края на лятото в селото цареше оживление. Тук живееха предимно летовници и към края на лятото всички прибираха стопанствата си, за да заминат за града за дълго време.
Николай Петрович излезе на верандата и погледна резултата от труда си.
Той вече не беше млад, тази година навърши седемдесет години. Но ръцете му все още работеха и сам беше подредил всичко в парцела си.
Планираше да остане още една седмица и след това да отиде при жена си. Беше му скучно в града. Бог не беше пощадил него и жена му с деца, така че те бяха останали съвсем сами на стари години.
През тази седмица се случиха много неща. Оказа се, че съседката му Наташа се е отказала от къщата и е отишла да живее с децата си. Отначало Николай се разстрои, защото беше свикнал с тази тиха, трудолюбива жена.
Но два дни след като си тръгва, в дома се настанява млада семейна двойка. Докато гледал как съпрузите разтоварват вещите си от колата, Коля нямал представа, че тези хора ще променят живота му.
Имал е възможност да се запознае с главата на семейството. След това той и децата му стават чести гости на Николай Петрович и съпругата му.
С течение на времето той толкова се привързва към децата им, че започва да ги възприема като свои внуци. Десетгодишният Саша и петгодишният Юра също наричат Николай и съпругата му Ирина баба и дядо.
