Оженихме се за Михаил по любов, познавахме се от първата година на университета, но отначало бяхме само приятели. След като завършихме, Миша ми предложи брак. Когато приех, нямах представа, че Миша ще бъде прекрасен съпруг.
Веднага след като се оженихме, Миша направи всичко възможно, за да ни раздели. Отначало не разбирах защо толкова се старае да го направи, родителите му ми се струваха добри хора. Свекърва ми ми се усмихна. Мислех, че тя е близък човек, член на семейството. Но Мишко ми каза:
– Лена, слушай, ти прекалено много споделяш с майка си, не бива да го правиш.
-Защо? Тя не ни е чужда! Разбрах защо каза това, когато се роди синът ми. Не останах дълго в декрета и когато синът ми навърши една година, се върнах на работа, защото свекърва ми любезно се съгласи да го гледа.
До 5-годишната му възраст тя седеше с него, докато аз бях на работа. Едва наскоро разбрах какво е правила. Тя настройва сина ми срещу мен!
Наскоро той обяви, че съм лоша майка, че съм го изоставила и съм отишла да работя. Очевидно това не са думи на петгодишно дете, повтаря той след свекърва си.
Представете си изненадата ми, когато разбрах, че тя е разказвала на всичките си приятелки най-различни приказки за мен. Беше ми много неприятно да открия това, не знаех, че един човек може да бъде толкова лицемерен.
