Къщата на Мария се намираше в самия край на селото, а гората започваше от нейния парцел. Многобройни смърчове с остри клони стигаха до небето.
Гората изглеждаше доста мрачна, но жената беше свикнала с нея. Струваше ѝ се, че гората е някакво тайнствено и вълшебно място. Един ден тя излязла да полее цветята си и през пролука в оградата в градината ѝ влязъл вълк.
Тя изобщо не се уплашила, защото животното не изглеждало заплашително. Животното било твърде слабо и изтощено. Сигурно му е било много трудно, щом е решило да излезе при хората в такова състояние. Жената я съжали.
Тя донесла остатъка от пилето, което не била изяла вчера, и нахранила вълка с него. Вълкът идваше почти всеки ден и Мария го хранеше всеки път.
В селото бързо се разпространява мълвата, че една самотна жена в края на селото храни вълци. Това изобщо не се харесало на селяните. Хората казваха, че тя обучава животните да идват в селото. Мария не обръщаше внимание на слуховете и клюките.
Тогава се случи така, че вълкът изчезна за няколко дни. Хората се зарадвали, но Мария се притеснила. Тя някак си успя да свикне с госта си.
Вълчицата се появила седмица по-късно и довела със себе си две вълчета. Мария смята, че те са дошли да се сбогуват, защото след този инцидент в гората нямало повече вълци. Те са мигрирали някъде.
