Къщата вдясно беше празна от дълго време. Затова, когато новите съседи се нанесоха, леля Клава се зарадва. Тя изтича да ги посрещне и ги покани на чай.
Съседката дойде. Изпи чай, погледна градината, похвали лехите, взе нещо от тях и си тръгна. От този момент нататък, ако съседката имала нужда от нещо, лесно можела да влезе в градината на леля Клава и да си вземе каквото й трябва.
Разбира се, леля Клава не беше доволна от това, но си замълча. Беше й неприятно да се занимава с дреболии. Но когато съседските кокошки започнаха да унищожават градината ѝ, леля Клава не остана безмълвна. Тя предупредила съседката си да ги държи под ключ:
“Ама какво ще ти направят? Да отскубнат няколко стръка трева? Съжалявате ли?” – Просто погледнете лехите. Пилетата ви са изкопали всичко, което са могли и не са могли.
– И аз не съм техен стопанин… Леля Клава само плевеше, а когато откриеше яйца в градината, ги връщаше на съседката си. Това продължило две седмици. Докато леля Клава не прозряла и за пореден път помолила съседката си да й гледа кокошките, но я предупредила:
“Е, вижте, съседке, това, което вашите кокошки оставят в градината, сега ще бъде мое. Не очаквай повече да ти връщам яйцата им. На следващия ден леля Клава отиде до магазина и купи дузина яйца. Вечерта, под прикритието на тъмнината, тя ги сложи в леглата.
А на следващата сутрин изчаках съседката да се прибере, взех една кошница и отидох да събера яйцата. Докато ги събирах, казах: “Благодаря ти, съседе. Вижте колко много яйца снесоха кокошките ви за мен. Те са толкова умни! Съседът побледня.
– “Ако моите кокошки са снесли тези яйца, те са мои.” – “Не, не са.” Уговорихме се, че каквото оставят, е мое. Съседът просто стоеше и подсмърчаше. Час по-късно тя най-накрая дошла да си поиска стоката обратно, но си тръгнала без нищо.
Тя се обидила, отишла да се подиграва на лошата си съседка и оттогава не е стъпвала в къщата на леля Клава. Тя дори издигнала ограда между парцелите. Но кокошките, по дяволите, не снасят оттогава.
