Скоро ще стана майка за трети път, но изглежда, че само съпругът ми и аз сме щастливи от тази новина, защото останалите ни роднини, бабите на децата ни, просто не се интересуват от собствените си внуци и техния комфортен живот.
Факт е, че съпругът ми, децата и аз живеем в тесен едностаен апартамент, докато бабите ни се радват на живота в собствените си домове и дори не мислят да помагат на единствените си роднини. Аз съм единственото дете на родителите си.
Майка ми и баща ми живеят сами в тристаен апартамент. Не, не си мислете, че съм някакъв егоист, който ще остави родителите си на улицата.
Те имат къща в провинцията, където живеят през по-голямата част от годината, и се връщат в града само през зимата.
Вече се опитах да намекна на родителите си, че могат да ни дадат апартамента си за цяла година, но те започнаха да търсят оправдания, казвайки, че има тоалетна навън, само печка за отопление и никакви удобства като в града. Кажете ми, искат ли хората на стари години да живеят в дворец? Свекърва ми е съвсем друга история.
Вероятно дори не знае имената на внуците си, защото диша дъщеря си и не се интересува от сина си, въпреки че, моля, обърнете внимание, че именно синът ѝ я направи баба, а не дъщеря ѝ, която скоро ще навърши 30 години и никога няма да се омъжи.
Изобщо, както можете да си представите, нашата история не е от най-добрите. Никога не съм си представял, че на тази възраст ще остана без семейството си, съвсем сам срещу проблемите си.
В края на краищата ние със съпруга ми не искаме много – само собственото си кътче, и то не за себе си, а за комфорта на децата ни, на внуците на родителите ни…
Ако не можем да си купим апартамент, това означава ли, че ще останем без него? Какво стана с роднинството?
