Когато шестгодишното момче в болничното отделение обявява своята последна воля и завещание, всички изтръпват. А лекарят избяга от стаята със сълзи на очи.

Аз съм лекар. Виждал съм много неща по време на медицинската си практика… Когато стар, болен човек, който се сбогува със семейството си, спокойно говори за завещания, това е страшно, но все пак разбираемо. Той е изживял живота си и сега, уморен да се бори с болестта си, иска да завърши земните си дела, като сложи нещата в ред.

Но когато едно шестгодишно дете изрича подобни думи по същия спокоен начин, това е страшно. Аз, шестдесетгодишен мъж, лекар, излязох от отделението на Андрий, дойдох в кабинета си и се разплаках от безсилие…

Андрий беше на три години, когато започна да се оплаква на родителите си от болка. Те веднага го заведоха на преглед при лекари. Един при един, после при друг.

Общо десет лекари прегледали момчето, но никой не могъл да отговори на въпроса каква болест има то.Установяването на окончателната диагноза отнема шест месеца. Това е рядко заболяване. Среща се при едно на всеки милион деца. За съжаление, то е почти нелечимо.

На практика, защото винаги има шанс за чудо. Надеждата, че детето ще се възстанови, беше много малка, но имаше надежда. Родителите му го водят на лечение в Израел, Германия и Швейцария. За съжаление всички усилия на родителите му и на лекарите са напразни.

Момчето прекара последните седмици от живота си в нашата болница. Опитахме се да облекчим страданията му. Андрий наскоро навърши шест години. Един ден той поиска да говори с родителите си. Медицинската сестра покани майката и бащата на Андрий в стаята му.

Аз също присъствах.От пръв поглед беше ясно, че разговорът ще бъде сериозен. “Мамо, татко – започна той, – искам да ви помоля за едно нещо. Това е последното ми желание. Обещай ми, че ще го изпълниш. Всички знаеха, че на момчето не му остава много време.

И той самият го знаеше. Затова никой не се опитваше да убеждава Андрий, че ще се оправи. Майка му започнала да плаче, а баща му я хванал за ръка и казал: “Обещаваме.” “Чувал съм други майки и бащи да се оплакват, че децата им се нуждаят от лекарства, за да оздравеят.

Искам те да бъдат взети от мен и да бъдат дадени на тези деца. Тази нощ момчето почина… Благодарение на него лекарите успяха да излекуват пет деца. Вярвам, че Андрий ги гледа от небето и се радва на живота с тях…

Related Posts