Сутринта започна с обаждане от майка ми. Тя беше изключително недоволна, че съм изгонил сина си, съпругата му и внучката от къщата. Майка ми не можеше да разбере защо не искам повече да помагам на младото семейство, а на мен ми беше омръзнало да бъда домакиня в къщата си и да се примирявам с тяхното поведение.
Майка ми смята, че съм егоист. Собственият ми син вече е възрастен мъж и може да живее без моята помощ, докато аз, когато бях млада, на 28 години, останала без съпруг, сама с дете и без подкрепа, някак си успях да си стъпя на краката. Но по-добре първо да ви кажа: Преди четири години синът ми се ожени и съпругата му не ме хареса веднага. Те отказаха да живеят с мен и наеха апартамент.
Юлия толкова не харесваше поведението и общуването ми, че дори не ме поканиха на изписването на внучката ми, а я видях едва на петия месец от живота ѝ. Година по-късно синът ми и семейството му поискаха да живеят при мен.
Отначало всичко беше наред, дори като че ли се сприятелих със снаха ми, но по-късно снаха ми всеки път се оправдаваше, че тя гледа децата и аз мога “понякога” да върша домакинска работа. И това се превърна в ежедневие. Живееха в моя апартамент, плащах им храната и комуналните услуги, а освен това изискваха да им готвя и да им пера. Опитвах се да бъда добра майка и свекърва, но не се получаваше.
Към това се прибавиха и здравословните ми проблеми: лошо зрение, проблеми с гърба и бъбреците. Един ден изпуснах ампула с лекарства и заради болките в гърба помолих за помощ, за да я вдигна: в случай че бебето се появи и дойде време да раждам. Почаках известно време, но така и не чух никакви стъпки.
Влязох в стаята и намерих снаха ми да лежи и да си почива. Тя не дължеше на никого нищо. Тогава се ядосах. Защо аз им дължа, а те не ми дължат? Помолих ги да напуснат дома ми. Синът ми каза, че съм се държала нечовешки. Но правилно ли е да подкрепяш семейство, което не знае как да те уважава и цени?
Трябва ли да осигурявам прехраната на сина си, когато той е възрастен и може сам да решава проблемите си, а не да ми седи на врата? Оставете ги да живеят отделно и да решават проблемите си сами. Всеки ще има свой собствен живот и никой няма да дължи нищо на никого.
Няколко дни по-късно ми се обади майката на Юлия, която поиска да върна децата в приюта, защото нямало място. Изслушах я и сложих слушалката. Ако дъщеря ѝ не знае как да уважава чуждия труд и да бъде благодарна, аз ли съм виновен за това?
