Изминаха 10 години, откакто завършихме нашето училище, така че всички се събрахме като клас, за да празнуваме.
Само новата Нила не дойде, но никой не обърна особено внимание на това, защото никой не беше приятел с нея и най-вероятно й се подиграваха.
Изведнъж започнахме да говорим за това, когато вратата се отвори и влезе онази “грозна и глупава нова”… Отначало не я познах, както и останалите ми съученици. Тя беше пълна противоположност на предишното си аз.
Уверено, красиво, весело и постоянно усмихнато момиче, което спечели сърцето на всеки мъж в стаята (някои от тях дори се опитваха да разберат телефонния ѝ номер, преди да видят жена си). Няколко часа по-късно към празненството се присъедини и съпругът ѝ. Нила дойде при нас в 6-ти клас и въпреки че беше при нас от 3 години, все още я наричахме новото момиче.
Причината да се премести в друго училище беше, че бившите ѝ съученици я тормозеха. Както ни разказа класната ръководителка, последната капка била, когато я пребили толкова жестоко, че не можела да диша, затова ни помолила да бъдем добри към нея. Въпреки молбата на класната ни ръководителка никой не се погрижи за новото момиче.
Докато момичетата просто си говореха с нея понякога и не бяха особено приятелски настроени, момчетата смятаха, че би било хубаво да й се подиграват. Освен това тя не можела да се защити, защото била много комплексирана. На всички шеги и измислици на момчетата реагираше с мълчание.
Сякаш беше преживяла нещо в предишното си училище, което нашите момчета никога нямаше да надминат. Момичетата, които отначало се държаха любезно с нея, престанаха да я заговарят, защото се страхуваха, че момчетата ще започнат да си правят същите шеги и с тях.
След три години на постоянни шеги и глупави фрази за външния ѝ вид, тя отиде в колеж в друг град и никога повече не я видяхме. На първата среща на класа дори не забелязахме, че я няма никъде, и то едва когато един от съучениците ни внезапно попита:
“Къде е нашето голямо момиче Нила? ” – всички започнахме да я търсим с очи. – Значи сигурно все още се бори с комплексите си! – О, не, може би най-накрая си е записала час при дерматолог, за да излекува акнето си! По-късно отново забравихме за нея и продължихме да си говорим, докато на партито не дойде същото “комплексирано ново момиче”.
Най-напред ме порази уверената й походка и искрената й усмивка, а след това забелязах как е напомпала тялото си, как е увеличила косата си и е излекувала всичките си кожни проблеми.
Беше очевидно, че всичките ми съученици я гледат със завист, защото никой от тях не изглеждаше толкова млад и щастлив. Момчетата пък не можеха да откъснат очи от Нила и се опитваха да я спечелят, но тя само се усмихваше мило на всички комплименти. Няколко часа по-късно към празненството се присъедини и нейният красив и успял съпруг.
Той побъбри с нас известно време, посмяхме се малко, а после се прибраха у дома. След като си тръгнаха, единственото, за което можехме да си говорим, беше, че сме глупави деца, които заради комплексите си не могат да видят какво мило, искрено и сладко момиче учи при нас! И Нила успя да покаже на всички ни колко сме глупави! Тя стана победител в живота!
