Познавам една жена. Тя беше обикновена и животът ѝ не се отличаваше с нищо: работа, деца, съпруг. Децата пораснаха и се изнесоха. Съпругът ѝ се ядосал, започнал да обижда Нина, да я оскърбява, а тя плачела. Децата я повикали и Нина отишла да ги види, но само на гости, за около седмица.
Те имат свой собствен свят, свое собствено семейство. Да, разбира се, всички се обичат, но им се налага да живеят отделно. Тя беше разведена със съпруга си, но живееха в един и същи апартамент. Не можела да си позволи да наеме друго жилище, пенсията ѝ била твърде малка. И тогава една нейна приятелка ѝ предложила да живее в нейната вила: малка къщичка, без отопление, земята обрасла с трева, но тя си била шефка.
И най-важното, имало баничарница и навес с дърва за огрев. Нина си помислила: въпреки че е лято, може да живее спокойно, да не чува униженията на съпруга си, да не се страхува от поредния шамар по главата. През това време може би ще се появи някаква работа и тя ще може да си наеме жилище.
Един приятел заведе Нина там, в една изоставена вила, с голяма чанта с вещи. Още първата сутрин, когато излязла боса на верандата и се заслушала в силното пеене на птиците, тя се почувствала щастлива.
Наблизо имало езерце за плуване и Нина започнала да плува там. Тя почисти къщата, изми прозорците и окачи прости завеси, които намери в един стар гардероб. Купувала евтини хранителни продукти от местния магазин, но готвела вкусни ястия.
Нина имала своя особеност: обичала различни подправки, подправки и билки, познавала техните свойства и характеристики и носела цялото това богатство със себе си във вилата в голяма кутия. А нейната проста рибена супа от палтус беше толкова вкусна и ароматна, че миризмата ѝ те примамваше към тенджерата още от прага на къщата.
Вероятно тази миризма е привлякла в къщата на Нина една бездомна, рошава котка. Вечерта, когато се връщала от езерото, тя го видяла на верандата си. “Така се срещнаха две самоти”, запяла Нина и донесла на котарака купичка супа
Котаракът я изял цялата, без да го убеждават повече, облизал се и останал при Нина. След като подреди къщата, Нина се зае да подреди градината, прекопа малки лехи, засади по малко от всичко: моркови, лук, магданоз.
Тя почисти храстите с касис и малини, като отряза старите и сухи клони. Котаракът Василко следваше господарката си до магазина и до езерото и спеше до нея, забил нос в бузата ѝ. Животът се подобрявал… Една вечер, връщайки се от плуване, Нина видяла кола близо до парцела.
Колата беше черна и хладна. “Сигурно е много скъпа”, помисли си Нина. Докато минаваше покрай нея, един мъж слезе от колата и попита къде наблизо може да получи чиста вода.
“Моля, влезте – покани го Нина, – в двора има кладенец. Оказало се, че мъжът бил на риболов в местното езеро и се връщал, когато гумата му се спукала. Не е имал резервна, затова не се е погрижил за нея. Затова се е обадил на шофьора си и сега го чака с ново колело. Нина покани съпруга си в къщата и предложи да вечерят.
Михаил Василиевич с удоволствие се съгласи и тя му наля купа с пилешка супа. Той не можеше да спре да яде и поиска още. “Всички ли готвите толкова добре? Всички ли умеете?” – попита Михаил Василиевич, облизвайки лъжицата си. “Да, обичам да готвя” – отвърна Нина.
“Имам предложение за вас! Може би ще се съгласите да готвите за мен. Живея в града, живея сама и ще ви плащам. А шофьорът ми ще ви закара до града за хранителни продукти. Поне два пъти седмично. Ще ви платя добре. И Нина не отказа. Тя обича да готви и винаги готви със сърцето си. Какво щеше да прави, ако не можеше да нахрани един човек?
И Нина започна да храни Михаил Василиевич. В понеделник и петък шофьорът Коля караше стопанина на работа, а после вземаше Нина и Василий (никъде без котката!) и отиваха на големия пазар, за да купят всичко необходимо. Голямата, но уютна кухня беше пълна с всякакви кухненски роботи, блендери и миксери.
На печката в голяма тенджера къкри борш, във фурната се пекат големи парчета риба, а в дълбока купа под кърпа втасва въздушно тесто, от което после се пекат същите кифлички.
Не само в кухнята, но и в целия апартамент се носеха невероятните миризми на любимите подправки на Нина, придружаващи всяко ястие. Васил лежеше точно там, в кухнята, на малкия диван и спеше. В края на деня получаваше рибени опашки или парчета месо.
Две седмици по-късно, когато Нина пристигна в апартамента на Михаил, тя видя на кухненската маса голям букет с бележка, на която пишеше: “Нина, сега обичам да се прибирам у дома!” До него имало плик с първата ѝ заплата. Прибрала плика в чантата си, Нина си помисли, че сега ще може да си потърси жилище през есента, когато вилата ще е празна.
За всяко посещение на Нина се появяваха свежи букети. Един петък самият стопанин се прибра по-рано и пиха чай с ароматни чийзкейкове, а след това Михаил Василиевич заведе Нина и котката (къде можеше без нея!) във вилата и я покани да отидат на риболов през уикенда.
И Вася отиде с тях, те го нахраниха с риба и през цялото време се шегуваха и смееха. Точно като деца! През есента Нина се омъжва за Михаил Василиевич. Когато Нина се изнесла от малката селска къща, взела само голяма кутия с подправки и една котка. Е, какво друго ти трябва, за да си щастлив?
