Когато се омъжих за моя Андрий, майка му беше напълно луда. Разруших всичките ѝ планове. Свекърва ми планираше синът ѝ да се ожени за дъщерята на приятеля ѝ. И тогава се появих аз.
Тогава свекърва ми каза на Андрий, че ако аз съм булката, тя дори не трябва да бъде канена на сватбата. Така и направихме. А свекърва ми се обиди, като каза, че е говорила от емоция, но че в името на благоприличието е можело да се обадим и на нея.
От този ден нататък нещата ставаха все по-зле с всеки изминал ден. Свекърва ми ме чакаше на входа и после ми крещеше разни гадости. Тя идваше в работата ми и молеше шефа ми да ме уволни.
Най-лошото беше, че слагаше игли в килимчето до вратата. Въпреки че синът ѝ Андрий също ходеше там, тя не мислеше за това. “Свекърва ми дори не се опита да ме опознае…
Все говореше за Катя, дъщерята на неин приятел, която така и не стана съпруга на Андрий. А после свекърва ми започна често да кани Андрий в дома си, сякаш за да оправи нещо, и по това време Катя й гостуваше сякаш нарочно.
Но след пет години неразбирателство свекърва ми изведнъж ми се обади и за първи път ме поздрави за рождения ми ден. Тя ми пожела всичко най-хубаво, а след това каза: “Мога да дойда при теб за един час през уикенда, исках да ти направя подарък. ”
– “Изобщо не се нуждая от нищо от теб, а най-добрият подарък, който мога да ти направя, е да не общувам с теб. Андрий каза, че съм отговорил на майка му по груб начин. Но аз мисля, че това е просто нейният хитър план да влезе в апартамента ни.
Може би ще забие игли в апартамента ни или ще ме отрови, или подаръкът ще бъде подозрителен. Във всеки случай за мен е по-лесно и по-спокойно да избягвам общуването с тази ужасна жена.
