От малък си спомням, че баба ми по майчина линия никога не ме е харесвала. Това си личеше от отношението ѝ към мен. Майка ми също има сестра, така че тя просто обожаваше дъщеря си Люда, но не обръщаше никакво внимание на мен. Спомням си как през уикендите тичах през цялото село до къщата на баба ми, за да мия пода и да ѝ помагам в градината.
А после, когато майка ми идваше на гости на баба, започваше да ми казва, че съм мързеливец. Не знам как се изстисква правилно парцал и не работя в градината. Но Люда никога не е помагала на баба си вкъщи, а постоянно я е хвалела. Когато пораснах, забелязах, че майка ми все по-рядко посещаваше баба ми, и това е разбираемо. Беше ѝ омръзнало да слуша как баба ми безкрайно хвали Люда и ме унижава. Спомням си, че баба ми имаше красив златен комплект бижута.
Представляваше верижка с висулка от червен камък, а обеците бяха същите. Баба ми реши, че ще даде верижката с висулката на Люда, защото тя беше по-голяма и щеше да получи голямата висулка. А аз ще получа малки обеци.
Но половин месец по-късно баба ми не беше мързелива и дойде в дома ни, за да вземе обеците обратно. Както тя каза тогава: “Жените от квартала ми казаха, че това е необичаен комплект.
Не можеш да разделиш камъните, защото единият от собствениците ще е вдовица. Затова предпочитам да взема обеците и да ги дам на Людочка. Едва по-късно с майка ми разбрахме, че не е имало такава вяра.
