Анна Петровна се чувстваше много самотна. Днес е 70-ият ѝ рожден ден, но вместо да го отпразнува със семейството си, тя седи на една пейка на площада пред болницата и плаче. Нито синът, нито дъщеря й поздравяват майка си. Поне съседката й в отделението не забрави и дори й подари кърпичка, а медицинската сестра я почерпи с ябълки в чест на рождения й ден.
Анна Петровна беше в добър старчески дом, но персоналът там беше напълно безразличен. Синът ѝ я доведе тук. Живееше в собствения си апартамент, когато синът ѝ я помоли да му препише имота, но той каза, че нищо няма да се промени и тя ще продължи да живее там. Когато документите били готови, синът се преместил при майка си и нейната съпруга, а тази снаха винаги била недоволна от всичко, което Анна Петровна правела.
Синът се застъпи за майка си, а по-късно стана напълно безразличен към тези сблъсъци. Тогава Анна Петривна започнала да забелязва, че синът и снаха ѝ често си шепнат. По-късно й казали да си събере нещата за един пансион – да подобри здравето си и да си почине. Майката го погледнала в очите и го попитала с горчивина: “Ще ме вкараш ли в пансион за милостиня, сине?
Синът казал, че е само за един месец, но така и не се върнал. Минали цели две години, а нито синът, нито дъщерята посетили майката. А най-лошото е, че преди това тя била наранила дъщеря си заради такъв син. Самата Анна била от селото, там се омъжила за Петро, живеели в бедност, но имали храна от градината. И тогава един съсед от града дошъл на гости на родителите му и започнал да разказва на Петро колко добър е животът в града. Заплатата е добра и веднага ти дават място за живеене. Тогава Петро убеждава съпругата си да отидат в града, продават къщата, купуват апартамент и една стара кола “Запорожец”.
Той попаднал в катастрофа и Анна останала сама с две малки деца на ръце. Тя работи денем и нощем, мие подове и чисти, за да спести някой лев. Мислеше, че ще изправи децата си на крака, а после те ще й помогнат. Но това изобщо не се случило по този начин. Синът на майката не ѝ дал спокойствие, било за да изплати дълговете си, било за нещо друго.
А дъщерята на Дарина се омъжи и се опита да спести пари за собствено жилище със съпруга си. По онова време майка ѝ давала всички пари на сина си и изобщо не помагала на дъщеря си, поради което Дарина често влизала в конфликти и казвала: “Ако не ми даваш, не му давай, запази ги за старини. Но след това синът ѝ бил диагностициран с болест, която изисквала пари за лечение. В този момент дъщеря ѝ вече била спестила необходимата сума за жилище, но поискала още малко. Анна не знаела какво да прави, болестта на сина ѝ не била сериозна, но здравето му било по-важно, затова му дала парите.
Дъщеря ѝ се обидила, но не казала нищо и взела заем заедно със съпруга си. По-късно синът също се оженил и решил да си купи къща, а майката му помогнала, защото отново била спестила пари.Дарина разбрала за това и ѝ казала, че тя вече не е нейна майка и че ако има проблеми, не бива да се свързва с нея. И вече двадесет години те не си говорят.
Ако можеше да върне времето назад, щеше да даде по равно и на двамата, да научи сина си да бъде независим, а тя толкова се срамуваше от дъщеря си, защото току-що я беше омъжила и се грижеше изцяло за сина си. Тя си мислеше за всичко това, когато изведнъж чу: “Мамо!
Сърцето ми се разтуптя. Тя се обърна бавно. Дъщеря. Дария. Краката ѝ се подкосиха и тя едва не падна, но дъщеря ѝ се затича и я вдигна. “О, отдавна те търся, брат ми дълго време не искаше да си признае, но аз го заплаших, че ще съдя апартамента, и той се раздели.
С това те влязоха в сградата и седнаха на един диван в коридора. Разговаряха дълго и дъщерята заведе майка си на нейното място. По това време Анна Петровна вече имала двама внуци и сега с благодарност помага на дъщеря си. Всички живеят заедно в тристаен апартамент и съпругът на Дария няма нищо против. Той и съпругата му са по цял ден на работа, а децата не скучаят толкова вкъщи. Сега Анна Дмитриевна е благодарна за всеки ден в семейството, където се чувства нужна, и е забравила дните в пансиона като лош сън.
