Тя има две деца – син и дъщеря. Съпругът ѝ умира рано и тя се омъжва за друг мъж. Вторият съпруг имал син, когото тя наричала “Stepson”.
Собствените ѝ деца пораснали, създали собствени семейства и отлетели в различни краища на страната. Няколко години по-късно вторият ѝ съпруг починал и тя останала сама. Доведеният ѝ син също живее далеч. Един ден по-големият син дошъл при жената и казал: – “Мамо, продай къщата си и се премести при мен.
Жената се съгласила, продала къщата си на много добра цена и се преместила в нея, като по този начин утешила внуците си. Една вечер снаха й забелязала, че свекърва й не яде нищо. Тя казала на съпруга си, а той попитал майка ѝ. – Мамо, болна ли си? – Не, сине, просто съм тъжна. -Какво стана?
-Ами, пътувах към теб във влака, заспах, а съседката ми открадна всички пари, които получих за къщата, и избяга. -Всичките? -Всичките! -Как ще живееш? Жената се съкрушила, опаковала всичките си вещи и отишла в дома на дъщеря си.
И тук тя била приета, както се очаквало, с всички почести. Вечерта дъщеря ѝ забелязала, че майка ѝ плаче, попитала я какво се е случило, а баба ѝ разказала същата история – и на следващия ден тя отново се изнесла. Тя нямала друг избор, освен да отиде при доведения си син.
Той беше по-развълнуван от всички останали деца. А вечерта баба отново седеше тъжна. “Мамо, какво става?” – “О, сине, откраднаха ми всичките пари. -Нищо, мамо. Ще се справим. Една стара жена седеше до прозореца и гледаше към улицата, когато видя надпис на огромна, красива къща: “Продава се”.
Бабата излязла навън, намерила собственика на къщата и го попитала за цената. Оказало се, че къщата струва точно толкова, колкото била цената, която тя получила за продажбата на собствената си къща.
Бабата купила къщата и се преместила в нея със семейството на доведения си син. Когато децата разбрали какво се е случило, те разбрали, че баба им просто ги е изпитвала. Те разбраха, но вече беше твърде късно.
