Олександър буташе количката пред себе си. Той се оглеждаше с копнеж. Колко щастливи са тези деца, които са носени от майките си. А неговите бебета Ярослав и Яна никога няма да познаят майчината си обич. От месец насам мъжът отглежда сам новородените си деца. Любимата му Оленка умира при раждането, оставяйки го с близнаци. Олександър се е научил да се справя, но не му остава време за нищо. Затова днес излезе навън, погледна се и видя, че ризата му е цялата измачкана.
Нямаше време да я изглади. Когато го сполетяла такава скръб, Олександър си взел отпуск по майчинство. Така той прекарва цялото си време с децата си. Това е добре, но скоро парите му свършват и той не знае какво да прави. Трябва да наемете бавачка, трябват ви пари, трябва да ходите на работа, няма на кого да оставите децата си. Няма семейство. Двамата с Оленка са израснали в детски дом. Те са заедно, откакто Александър се помни. Той винаги е защитавал малката крехка Оленка. Когато пораснаха, всеки от тях получи едностаен апартамент.
След като се оженихме, ние се преместихме в апартамента на Олександър, а в този на Оленка се настаниха наематели. Тези пари ни помагат. Но с израстването на децата се увеличават и техните нужди. В главата на Олександър винаги се въртят едни и същи мисли. Един ден приятелите му казват, че познават жена, която помага на хора с малки деца. Плащали ѝ на час. Но когато ви се наложи да си тръгнете спешно, тя ще остане – и ще ви дадат телефонен номер. Олександър се обади много скоро.
Трябваше спешно да замине за един час. Тя дойде. Мъжът очакваше възрастна жена, но се появи млада красавица, сякаш от корица на списание. Името ѝ беше Кристина. Беше много добра с децата. Така че Александър си тръгна с леко сърце, за да си върши работата. Трябваше да остане до късно, затова се прибра три часа по-късно и не разпозна апартамента. Стаята беше чиста, а от кухнята се носеха приятни миризми. Мъжът осъзна колко е гладен.
Когато седнали да обядват, Христина му казала, че има семейство: майка, баща и братче. Приятелката му го е гледала още от люлката. Защото майка му тръгнала рано на работа. Веднъж, когато Кристина пренощувала при баба си, къщата им изгоряла.
Никой не е спасен. Когато разбрала за това, баба ѝ, която не могла да понесе скръбта, също починала. Кристина остава сама. Тя живее в апартамента на баба си. А децата са мили. Тя попита дали може да се върне утре.
Кристина идваше да види Олександър всеки ден. Тя му помагала; с течение на времето мъжът открил колко му е скучно, когато Кристина я няма. Ярослав и Яна протягаха ръка към момичето по забавен начин. Един ден Александър признава, че харесва Кристина. Момичето признава, че е харесала мъжа още от първия ден и затова е поискала да дойде. Освен това тя се влюбила и в децата. Усеща колко близки са й станали те.
По-късно те започват да живеят заедно. Ярослав и Яна не познават други майки и са привлечени от Кристина с цялата спонтанност на децата. Така две самотни сърца се намират едно друго, а децата намират своята майка. Три години по-късно Христина е щастлива да съобщи, че е бременна. Семейството им ще се попълни с още едно момче или момиче. Това няма значение. Единственото, което има значение, е анкетите да вървят добре. Олександър е притеснен. Той няма да се успокои, докато не върне жена си от болницата.
