Работя като кондуктор в нашия селски автобус и всяка сутрин пътуваме от селото до града. Пътуването отнема около два часа и обикновено пътниците ни не се сменят. Всички се познаваме, хората отиват на работа в града, а вечерта всеки се прибира в родното си село.
И тогава, по средата на пътуването ни, в автобуса влезе странна група. Трябва да кажа, че не ги бях виждал преди, може би хората от града се бяха объркали. Бяха петима души, трима мъже и две жени.
Държеше се по много вулгарен начин и всичките петима миришеха на изпарения. Би трябвало да стоя настрана от такива компании, но трябваше да платя билета. Приближих се до един висок мъж с рошав нос и учтиво го помолих да плати билета. Този човек, без капка уважение, дръпна от пурата си и издуха дима към мен. После хвърли угарката на седалката и каза: “Тук имаш свинарник. Първо я почисти добре, а после ще реша дали да ти платя, или не.
И тогава цялата компания се разсмя. Меко казано, това поведение на възрастен мъж ме разгневи. Отново го помолих да плати билета. – “Не виждате ли, че съм инвалид? Вижте, липсва ми една фаланга на пръста на крака, а тук ми е гарантирано безплатно пътуване до края на живота. Виждам, че си инвалид дори без пръста – отвърнах аз.
-Какво казахте? Ела тук! И тогава нашият пенсионер Игор Степанович дойде да ме защити. Той се приближи до непослушното момченце и веднага го повали на пода. Отне му известно време да се изправи от пода, тъй като не очакваше, че старецът ще го повали.
Но Игор Степанович нямаше да се откаже от тях, защото всички в селото знаем, че на младини е бил шампион по бокс. Игор Степанович се приближи до втория човек и му изви ръката, така че той изпищя като момиче.
– “Платете цената на билета, сега!” – нареди им бившият боксьор. Наглите лица ме поздравиха двойно и избягаха от автобуса. С човек като Игор Степанович не се страхуваш да попаднеш в каквато и да е ситуация и е добре, че имаме такъв човек в нашето село.
