Михаил живее сам от почти 15 години. Съпругата му е починала поради болест. Двамата нямат деца. Мария имала син, но той се удавил в река още в детска възраст. Тя така и не успява да преживее тази загуба и вероятно затова се разболява.
Михайло беше самотен. Живееше в края на селото, където повечето жители отдавна се бяха преместили в града, и рядко някой идваше в тази част на селото, така че Михаил се радваше на случайни минувачи, с които можеше да си поговори.
Преди няколко месеца началникът на селския съвет го беше посетил и му беше предложил да го настани в старчески дом, но Михаил беше отказал. Отдавна беше решил, че ще изживее последните си години в своя дом и в своето село, защото не можеше да живее без гледка към гората, без своя двор, без своята къща.
Тя му е много скъпа. Има само един проблем: здравето му вече не му позволява да сече дърва. А зимата е все по-близо. Мъжът не знаеше какво да прави. Щеше ли да замръзне до смърт в собствената си къща? Старецът нямаше кого да помоли за помощ.
Съседите отдавна ги няма, както и роднините. Какво може да направи той? Старецът седна на пейката и се замисли за незавидната си съдба. Изведнъж до къщата спря кола, изцяло пълна с дърва за огрев, които вече бяха нарязани на удобни дъски. От колата слязъл млад мъж, син на началника на селския съвет.
Андрий разтовари дървата за огрев, подреди ги хубаво близо до къщата, а след това разтовари от колата две големи торби с храна. Старецът се зарадвал и поканил младежа в дома си, но той отказал. Светът става по-добър, когато хората вършат добри дела.
