Помолих те да върнеш всичко навреме.” – Гал, съжалявам… но в момента нямам нито стотинка. Получихте пенсията си, трябваше да отидете направо в магазина, за да вземете парите. Казахте, че е трябвало да ги върнете преди две седмици!” – Не викай така, скъпа… Наистина нямам пари.
– Иди и ги потърси тогава, давам ти време до вечерта. Баба Клава излезе от магазина, а по лицето ѝ се търкулнаха сълзи. Не можеше да върви по-нататък, сълзите ѝ пречеха да вижда пътя. Тогава се зададе странна кола – кола, която никога преди не беше виждала в селото. От колата слязъл енергичен чичо и влязъл в магазина. “Леля Галя, това съм аз, познаваш ли ме?” “О, Альоша, ти си станал толкова галантен, толкова градски. Не мога да те позная, остарял си.”
– “Да, леля Галя, дойдох в родното си село да остана за малко.” – “Хубаво е, че не забравяш родния си край, връщай се често.
-Ще се опитам. Дай ми кутия шоколадови бонбони, най-добрите, най-скъпите. Още по-добре, пет кутии наведнъж, защото трябва да посетя много хора. Един весел мъж излезе от магазина с голяма чанта и забеляза разплаканата баба Клава.
