Празнувахме една сватба, когато свекърва ми се приближи до масата с две момчета и каза: “Това е моят сватбен подарък, дъще. Ако ги обичаш, ще бъдеш добра майка в бъдеще!

Сватбата е едно от най-щастливите събития в живота на хората, които се обичат. Пръстени, гости, поздравления, усмивки, сълзи от радост, подаръци… Да, между другото, за подаръците!

В края на краищата те могат да бъдат доста необичайни и неочаквани. В деня на сватбата ми с Паша свекърва ми донесе на масата две близначета. Децата бяха едва на четири години. Тя каза: “Това е моят сватбен подарък. Ако ги обичаш, дъще, ще можеш да станеш добра майка в бъдеще.” Как започна всичко? Запознах се с Паша, когато завършвах университета. Той беше учтив, културен и галантен млад мъж.

Не можех да не се заинтересувам от него. Връзката ни се разви бързо. И скоро започнахме да живеем заедно. Аз съм честен човек. Затова веднага разказах на Паша всичко за себе си. За това, че съм израснал в многодетно семейство, за това колко трудно е било за нас. Аз бях най-голямата дъщеря, така че отговарях за възпитанието на братята и сестрите си. От само себе си се разбира, че след това не исках да имам деца.

Моите планове бяха съвсем различни. Мечтаех за кариера. Учех в Юридическия факултет и щях да работя по специалността си. Освен това исках да пътувам по света с любимия човек. И като цяло да се наслаждавам на живота. А децата са отговорност. С една дума, не бързах.

Паша искаше деца, но ме разбираше отлично. И ме подкрепяше. Скоро решихме да се оженим. По това време сестрата на Пол беше напусната от съпруга си. Той отишъл при друга жена и двамата заминали за чужбина. След известно време обаче той помолил жена си за прошка.

Момичето му простило и отишло при съпруга си, като оставило двете си деца вкъщи. Опечалените родители не се свързаха повече. Не планирахме сватба, която да е твърде луксозна. Оженихме се и отидохме в един ресторант, където ни чакаха роднините ни. И тогава, по време на банкета, свекърва ми дойде при нас с две близначки. Тя каза, като ме погледна:

“Това е моят сватбен подарък. Ако ти, дъщеря ми, ги обичаш, ще можеш да станеш добра майка в бъдеще.” Разбира се, аз просто бях шокирана. В края на краищата всички знаеха, че не искам да имам деца. Мълчаливо погледнах децата, а в очите ми застанаха сълзи. Искаше ми се да се откажа от всичко и да избягам някъде. Но това не е изходът… Приех предизвикателството. Оттогава минаха пет години.

Децата растат вежливи, добри и послушни. И аз много ги обичам. Не мога да си представя живота си без тези момчета. И дори съм благодарен на техните родители и свекърва им за обстоятелствата. И не възнамеряваме да се спрем на едно дете. Преосмислих много неща. Животът е толкова непредсказуем!

Related Posts