Още от детството си родителите на Лайза я разглезват прекалено много. Тя беше най-малкото, дългоочаквано дете, така че ѝ беше позволено да прави всичко. Аз съм със седем години по-голяма от Лиза и родителите ми ме възпитаваха по съвсем различен начин. Имах домакински задължения и бях мъмрена за слабите си оценки. Лиза никога не правеше нищо, но получаваше всичко, което искаше.
Започваше рано училище, имаше вятърничав характер и беше егоистка. Мислите ли, че е оценявала това, което родителите ѝ са правили за нея? Не, само е изисквала повече с течение на времето. Ако някой се осмеляваше да ѝ откаже нещо, това предизвикваше гневни изблици и сълзи. След училище се преместих в столицата и постъпих в университет. След това общувах със семейството си от разстояние.
Просто така ми беше по-лесно. След университета си намерих добра работа и там срещнах бъдещия си съпруг. След едногодишно запознанство регистрирахме официално брака си и изтеглихме ипотечен кредит за нашия апартамент. След това дойде време Лиза да отиде в университета.
Тя реши да не изостава от мен и избра университет в столицата. За разлика от мен тя не получи държавно финансиране, така че родителите ѝ трябваше да платят. Лиза нямаше да живее в общежитие, това не беше кралска постъпка, затова помоли да остане при мен. Не бях много доволен от тази идея, но все пак се съгласих.
В края на краищата тя не беше чужденка. Но още от самото начало всичко се обърка. Лиза не беше свикнала да прави каквото и да било вкъщи, така че дори не изми съдовете. Станах бавачка на една осемнайсетгодишна кобила. Да не говорим за факта, че тя се хранеше изцяло за наша сметка.
Тя не само не почистваше след себе си, но и нарочно разхвърляше нещата. Но това е нищо в сравнение с онова, което се случи след това. Започнах да забелязвам, че Лиза се държи прекалено мило със съпруга ми. Отначало си помислих, че това е моята параноя.
Но един ден влязох в къщата и веднага чух гласа на сестра си: “Вадим, с какво съм по-лоша от Надежда? Защо спиш с нея, а отказваш да спиш с мен? Аз съм по-хубав!” Чух истерични нотки в гласа му. Това беше толкова неочаквано, че просто стоях и не можех да помръдна. Информацията бавно достигаше до мен.
Просто не можех да повярвам на ушите си. И тогава взех първото нещо, което ми попадна под ръка, което се оказа чадър, и отидох да разследвам. А във всекидневната Лиза, облечена в червено бельо и без никакви други дрехи, се опитваше да се гаври със съпруга ми.
Изпаднах в емоция и я ударих няколко пъти с чадър, а след това я изхвърлих от апартамента по същото бельо. Не знам какво се е случило след това. Родителите ми се обадиха с оплаквания, но аз не се чувствам виновен. Приех я в дома си, търпях свинщината ѝ, а тя реши да си има съпруг!
