Познавам Кола още от университета. В последната година от следването си решихме да се оженим, въпреки че родителите ми бяха против брака ми с него, но не казаха нищо. Започнахме да живеем в моя апартамент.
Баба ми ми подари апартамента си и замина да живее в чужбина. След сватбата родителите ми пребоядисаха апартамента и ни купиха нови мебели. Първият месец беше прекрасен. Помагахме си взаимно вкъщи, готвехме заедно и говорехме за бъдещето. Но не стигнахме по-далеч от това. Коля постоянно се местеше от една работа на друга.
Винаги нещо не му харесваше. В една фирма шефът бил лош, в друга – колегите били плъхове, в трета – плащали малко, и така нататък. Аз работех като медицинска сестра. Плащах за комунални услуги, купувах хранителни продукти, а Коля можеше да се издържа само със заплатата си.
Когато бях дежурен, той се отбиваше с приятели в компютърните барове, оставяйки там по-голямата част от заплатата си. Забременях и трябваше да изляза в отпуск по майчинство, така че Коля си намери работа. Не му харесваше перспективата да пътува до работа и обратно с обществен транспорт. Затова каза:
“Трябва да си купим кола. Трябва да ми дадеш парите, които получаваш по време на отпуска си по майчинство. Отказах му, защото спестявах за бебешки дрешки. А и заплатата му не можеше да го издържа сама, нямаше да може да ми я върне.
Коля се обижда и иска пари от майка си, а месец по-късно и той е уволнен от работа. Родителите ми ни помогнаха с пари, а свекърва ми ни донесе чувал с картофи и различни зеленчуци от градината на вилата. Когато детето се роди, Коля предложи следното: “Ти отивай на работа, а аз ще се грижа за детето. Така или иначе нямам никакъв късмет с работата си. Това беше последната капка. Не исках да закачам съпруга си на врата си, затова подадох молба за развод.
Мъжът ми се премести в едностайния апартамент на майка си. След това свекърва ми се обади и ми каза: “Утре Коля ще дойде за теб, ще отидеш при адвокат. Ще му препишеш двустайния си апартамент, а аз няма да оставя теб и внука ти на улицата. Ще се преместите в моя едностаен апартамент. Когато започнах да се възмущавам и да твърдя, че апартаментът никога не е бил мой и никога не е принадлежал на Коля, тя се ядоса. Дадох ти пари за кола.
Помниш ли колко картофи ти изпратих? Три тона, около 200 хиляди, ще те съдя и ще ти отнема апартамента. Свекърва ми говореше пълни глупости, искаше да размени апартамента ми срещу чували с картофи и стария си едностаен апартамент. Разбира се, в съда й се изсмяха и апартаментът ми не беше пипнат, съпругът ми взе само колата.