Маргарита отхвърля молбата на сестра си да я гледа като дете. Беше научила урок за цял живот.

Телефонът на Маргарита иззвъня. Тя знаеше, че се обажда братовчедка ѝ Маша. Маша винаги се обаждаше по една-единствена причина – да накара някого да седне при сина ѝ Сергей. А момчето беше просто непоносимо, ужасно капризно и никой не можеше да се справи с него. Но Маргарита реши да не вдига телефона, не искаше да седи с племенника си и да му разваля нервите.

Маргарита си спомни последния път, когато Серхий остана при нея, преди година. Маша е имала някакви дела в работата, голямо натоварване, и е оставила сина си при братовчедка си. -“Седни при Сергей, той ще те изслуша. Сергий изглеждаше мило момче и Маргарита дори се зачуди защо никой от роднините ѝ не искаше Сергий да остане повече при тях. Дори собствената ѝ баба не можеше да го понася без Маша. Но сега Маргарита разбра всичко.

Трите дни бяха много дълги и мъчителни. Сергей не обичаше храна и лесно можеше да преобърне чиния с овесена каша на пода, а после да я размаже с чехлите си. В магазина той можеше да вземе всяка стока, да я хвърли на пода и да започне да плаче, за да бъде купена. Когато Маргарита говореше с шефа си по телефона, Серхий започна да крещи нарочно неприлични неща.

Но беше добре, че шефът разбра и разбра, въпреки че беше много смутен. Преди Нова година Маргарита си купи пакет сладкиши. Сергей помоли за един, после за два, после за пет. Маргарита му даде бонбони, но спря, когато остана по-малко от половината торбичка, а едно дете не може да има толкова много бонбони.

Той изпадна в истерия. Беше невъзможно да го спрем, той крещеше “дай ми бонбон” и не реагираше на нищо друго. Маргарита нямаше да издържи повече и заведе момчето при баба му. Маша, разбира се, се обиди, но на Маргарита не ѝ пукаше. Телефонът иззвъня за пети път и тя трябваше да отговори.

– “Марго, отне ти толкова време да отговориш. Исках да те попитам дали можеш да седнеш при Сергей, това не е удобно за никого, а аз трябва спешно да тръгвам. Но Маргарита не чуваше нищо, единственото, за което си мислеше, беше “дай ми един бонбон”. – “Е, съгласна ли си? Това е само за няколко дни.

-Маша, ако не можеш да отгледаш дете и всичките ти роднини отказват, тогава наеми бавачка. Последния път ми стигаше и съжалявам, но нямам нервите и силите да седя с детето ти. – “Засрамете се, каква сестра сте след това…” Маргарита не слушаше повече и изключи телефона.

Related Posts