След като живях със съпругата си 13 години, реших да се разведа. Оженихме се много млади: аз бях на 22 години, а Мария – на 20. Имахме две деца заедно. Докато децата бяха малки, бяхме обединени в грижите за тях. Но децата пораснаха и с всеки изминал ден аз и съпругата ми все повече се отдалечавахме един от друг. Мислех, че връзката ни е изчерпана. Между нас съществуваха само недоразумения.
Напоследък дори не можехме да разговаряме както трябва. Започнах да си мисля, че този брак е бил грешка. Че Мария не беше подходяща за мен като съпруга. Че нямахме нищо общо помежду си. Поведението ѝ ме дразнеше. Престанах да харесвам абсолютно всичко, което тя правеше.
Един ден реших, че трябва да се разделим. Но реших да отложа развода. Един приятел ми предложи да отида да работя в чужбина за шест месеца. Съгласих се, като си мислех, че ще работя и ще мисля едновременно. И след това реших да сложа край на развода. Съпругата ми не знаеше нищо. Трябваше да й съобщя за „изненадата“ при пристигането си. Бях в чужда държава в продължение на шест месеца.
Сблъсках се с нови хора, с техните обичаи, манталитет и навици. Потопих се в една необичайна среда. Попивах впечатления и придобивах нов опит. Там се изправих лице в лице със самотата, със себе си, със своите страхове, тревоги, надежди и мечти.Късно през нощта, докато бях зает с работа, си мислех за живота. За пръв път бях сам от толкова дълго време.
Първо, семейството на родителите ми. После училището и съучениците. После група приятели и първата ми приятелка. Съученици и нова приятелка. После съпругата ми и децата. През целия ми живот някой беше с мен. Бях неотделим от другите хора, така че рано познах себе си. Да бъда сам ми даде възможност да опозная себе си.
А аз се чувствах неудобно и необичайно, когато бях сам. Затова реших да намеря някого. Оправдах се по следния начин: съдбата на брака ми вече беше решена. Така че защо да не си намеря друга жена? Запознах се с нея и започнахме лесна връзка.
Ирина, също като мен, беше новодошла, но от 15 години живееше в чужбина.
Красива, интелигентна, тя веднага привлече вниманието ми. Но не за дълго. В новата ситуация отначало ми беше лесно, а после все повече и повече, да се дразня от всичко, което ме дразнеше в жена ми. Ситуациите започнаха да се повтарят една след друга, точно както с жена ми. Имаше най-различни причини за недоразумения.
Скоро новата връзка приключи: беше време да летя за вкъщи. Не исках да я продължавам. Освен това вече бях променил решението си за развод със съпругата ми. Разбрах себе си, преосмислих много неща, охладнях, преодолях и осъзнах най-важното.
Ако едни и същи неща ме дразнят у различните хора, ако ситуациите се повтарят и възникват недоразумения на същото основание, то може би причината не е в другите хора, а в мен.
Погледнах жена си с други очи. Тя започна да ми се струва лека, весела, проста, любезна и открита. Кой би си помислил, че преди шест месеца бях убеден, че съпругата ми трудно се изправя, не желае да живее, късогледа е и раздразнителна.
Това, че дълго време бях сам, ми помогна да разбера себе си. Стана ми по-лесно да разбирам другите и да не проектирам върху тях своите проблеми, разочарования и очаквания. Мария отново се превърна в единствената и неповторима за мен. Само съжалявам, че не трябваше да мина през това трудно пътуване, за да осъзная това.
