Когато снаха ми ни покани в дома си, бях много щастлива. Но не очаквах такова посрещане дори от най-големия си враг

Съдбата отреди на сина ми да срещне бъдещата си съпруга по интернет. Дълго време те общуваха от разстояние, защото момичето беше от друг град. Синът ми беше влюбен в нея, затова един ден си събра нещата, отиде да се запознае с жена си, обеща да се върне след месец, за да доведе момичето при нас, но остана в града на жена си и си намери добра работа там.

Скоро се ожениха, а аз и баща ми бяхме поканени. Снаха ми беше хубаво, вежливо момиче, така че нямах нищо против носиите, особено след като синът ми я беше избрал.

След сватбата младоженците заживяха в апартамент под наем, а когато снаха ми забременя, купиха двустаен апартамент. Често разговаряме по телефона, но синът и внукът ми толкова много ми липсват, че разговорите по телефона не са ни достатъчни.

Снаха ми ме разбра, купи ни билети за влак и ни покани за една седмица. Много се зарадвах, купих подаръци за внука ми, приготвих лакомства и отидохме на гости при тях. Домакинята ни посрещна топло и ни почерпи с вкусна храна. На масата непрекъснато разговаряхме и се смеехме.

Уговорихме се да посетим града на следващия ден и си легнахме. Тъй като те имаха двустаен апартамент, реших, че със съпруга ми ще спим в тяхното легло. – „Ще ти приготвя легло в детската стая.

Имаме удобен надуваем матрак“, обясни снаха ми. Виждате ли, тя не иска чужди хора да спят в леглото ѝ. Синът се опита да убеди съпругата си, но нервите ѝ изпуснаха. – „Няма да спя на пода. Кой си мислиш, че съм аз?

Ще прекараме нощта в хотел. Никога повече няма да стъпя в къщата на сина си и не искам да виждам снаха си отново. Какво унижение

Related Posts