Иван стана както обикновено в половин пет сутринта, издои кравата, нахрани козите и кокошките и се върна вкъщи, за да приготви закуска, докато децата спяха. Когато имаш три деца, които спят зад стената, нямаш право на угризения, грешни решения и излишни емоции. Що се отнася до емоциите… ежедневието и поредицата от еднакви дни ги изключват.” “Момчета, закуската е готова.
“Закусвайте, момчета, аз ще се върна скоро – каза Иван и изтича в другия край на селото при приятеля си Серхий. В селото нямаше достатъчно работа и всеки искаше да изкара пари.
“Татко, днес видях мама в съня си – каза по-малкото момиче, докато баща ѝ обуваше маратонките си, – изглеждаше точно като истинска.” “Можем да го направим за пет или десет минути”, каза Сергей, като го видя. “Изпрати по-големите при мен, аз ще ги взема със себе си на училище, а ти можеш спокойно да отидеш при майка си.”
“Ето, Иване – появи се жената на Серхий до мъжете, – сложила съм ти няколко питки. Моите са добри, мисля, че и твоите ще ги харесат. Иван грабна кифличките, благодари ми и побягна към вкъщи. Не бива да го съжалявате, трябва да му дадете пример. Сам с три деца… Щях да вия като вълк, ако нямах теб в живота си. Не мога да си представя как се справя с всичко… а е майка. Макар че тя може да бъде разбрана.
Възрастните хора често се привързват към домочадието си, после им става трудно… Знаеш ли, направих много грешни неща в живота си, но Иван… той ми отвори очите, накара ме да видя истинските приятелства в живота … – Тате, можеш ли да ми купиш зайче? – попитала по-малката, като видяла баща си, – но не можеш да храниш истински, не играчка, а играчка…
– Този заек? Той трябва да бяга в гората, какво да прави в нашата къща?! – А заекът? „Е, за заека още можеш да мислиш“, веднага обезоръжиха Иван очите на по-малката дъщеря, толкова подобни на очите на майка си. – О, татко, страхотно! – момичето прегърна баща си, – сивият! Хайде, сиво! Докато големите били на училище, Иван завел дъщеря си при баба си, а самият той кандидатствал за друга почасова работа. Този ден имаше късмет.
Той спечели 2000 нива, отиде на пазара и купи продукти за няколко дни. На излизане видял мъж да продава обувки на входа.
— Виждам, твоят вече си държи на думата. Вземете тези, струват 600 гривни, ще ви ги дам за 500, каза продавачът. Докато Иван гледаше объркано дупчестите си маратонки, а после и 1000-те нива, останали в джоба му, чу гласа на жена до себе си:
– Зайци! Застреляй зайците, копеле! – Има ли сива? – веднага попита той. – Има, но е слаб за 400, ще го дам вместо 550. – Съжалявам, човече – каза продавачът на обувки, – обещах на дъщеря ми. В този ден Иван имаше особен късмет.
Тогава изкара добри пари, нахрани дъщеря си със заек, успя да нахрани всичко необходимо поне за седмица, а най-важната изненада го чакаше къщата – майка му все пак реши да се премести при сина си. В крайна сметка тя знаеше, че му е трудно да бъде сам.
