След много спорове накрая приех това, което искаше синът ми. А именно, че не трябва да се намесвам в живота им с моята съпруга. Че не трябва да се обаждам всеки втори ден и да питам как вървят нещата.
Сега осъзнавам, че по-рано малко прекалих, но просто такъв съм и ми е трудно да контролирам собствените си емоции. Това обаче не повлия твърде много на ситуацията.
Синът и снаха ми не ми се обаждат сами и когато общуваме помежду си, не бликат от ентусиазъм. Това ме натъжава. Наскоро се случи друга ситуация.
В сряда им се обадих по някакъв въпрос. Синът ми вдигна слушалката и поговорихме известно време. По навик попитах дали той и съпругата му имат някакви планове за уикенда, но той измърмори нещо.
Той каза, че искат да отидат някъде, но още не са решили. Затова си помислих, че вероятно ще посетят отново приятелите си, които живеят извън града. Е, понякога се налага. Но представете си изненадата ми, когато разбрах, че не са отишли да посетят никакви приятели.
Наели са голяма кола и са отишли на кратка почивка в друг регион. Заминаха за няколко дни, без да кажат на никого. Държаха се по детски. Не мога да кажа, че бях във възторг от идеята, въпреки че те са възрастни, но защо да харчим пари за подобно нещо? Нечия чужда кола, гориво, за което трябва да похарчиш много пари, и така нататък.
Когато казах, че са заминали тайно, това не беше съвсем вярно, защото те не казаха на никого за плановете си, освен на сватята си, майката на снаха ми. Тя беше тази, която ми разказа всичко по телефона.
Да, обадих й се за всеки случай, защото се притеснявах, че може да им се е случило нещо, тъй като не си вдигаха телефона, а и по принцип се бяхме разбрали да се обаждат на сина ми всеки уикенд
Но Александра реагира на същата ситуация по съвсем различен начин.
Тя е жена от старата школа. Пет години по-млада от мен, стройна, с торбички под очите и късо подстригана коса. На пръв поглед може да си помислите, че е доста мрачен и затворен в себе си човек, но това не е така.
Напротив, независимо от това на колко хора съм се опитвала да се харесам в живота си, нямам дори една десета от приятелите, които има тя. Трябва да се каже, че тя е привлечена от самата себе си. Тя притежава качествата на силна личност.
Лично на мен обаче ми е трудно да общувам с човек, който е напълно незаинтересован от живота на другите хора. Когато синът ми и дъщеря ѝ се женеха, тя дори отказа да вдигне тост: просто вдигна чашата си и изкрещя нещо. Но всички на масата я подкрепиха и започнаха да отправят пожелания по същия начин.
Аз подготвих това, което тя искаше да каже, на три листа хартия, като се опитах да направя тоста си дълъг, красив и по същество. По-късно разбрах, че е било напразно. Александра не се притесняваше от предстоящото парти, затова дори не се погрижи за роклята и грима си.
Мислех си, че поне тогава ще й се присмеят, но не: всички я хвалеха за смелия и стилен имидж. Посетих ги преди сватбата. Апартаментът изглеждаше спретнат и чист.
Но тютюневият дим затрудняваше свободното дишане. Помолих ги да отворят прозорците, за да проветрят апартамента, но сватята се направи, че не чува, така че трябваше да се примиря.
Тогава дори започнах да се чувствам замаяна, но не посмях да кажа същото втори път. Аз съм жена, без значение на колко години съм. Още от детството ни учат на добри маниери и да бъдем любезни. Това са основните правила на добрите маниери.
Очевидно е, че или имаш такъв характер от детството, или го развиваш през целия си живот. Обикновено това е характерът, който 15-годишните искат да имат. За тях всичко е свързано с независимостта и с това да бъдат „готини“. Но за мен е по-добре, когато животът се състои от гладък, прав път, без различни усложнения. Само тогава можеш да останеш приятен и добър човек. Помислете за това, в края на краищата, в това няма нищо лошо! Струва си да се грижите за нервната си система.
Знам през какво е преминала моята сватя. Първо разбра, че съпругът ѝ изневерява, а след това, че е вложил всичките им спестявания във финансови пирамиди. Разбира се, той се е заблудил и е загубил всичките си пари.Година по-късно се роди снаха ми. В семейството нямаше нито пари, нито любов между съпрузите. Какво бих направил в такава ситуация? Дори не мога да си представя, сигурно щях да полудея.
Но Александра се реши и се разведе със съпруга си.
След това започнала да работи самостоятелно и дори се заела с бизнес. Вероятно благодарение на това не ѝ се е наложило да продава апартамента си заради дългове.
Бих искала да бъда нейна приятелка, защото можем да си помагаме по много начини. Всъщност, ако се замислите, ние сме едно семейство. Но не ми харесва студеното ѝ отношение към собствената ѝ дъщеря, да не говорим за сина ми.
В края на краищата ти сам си я отгледал и нямаш никого освен нея. Но защо не се интересуваш от техния живот! Сватята не им се обажда, не ги посещава. Продължава да си живее живота и смята, че това е добре.
Аз не мисля, че това е нормално. Защо да имаш деца и да не можеш изобщо да общуваш с тях? Мисля, че това се дължи на човешкото бездушие.
Това е моето мнение във всеки случай. Дори синът ми заедно със съпругата си да ме обидят малко с поведението си, аз пак ще държа на мнението си. Александра може да продължи да живее по начина, по който мисли. Времето ще провери всичко.
